Доброволчеството е мисия, която превръща всеки човек в супергерой!
Представихме каузите, които са в сърцето на нашата организация, и начините, по които всеки може да се включи като доброволец и да стане част от промяната.
Най-вдъхновяващото? Екипът на Edenred вече е бил до нас в предишни инициативи, а ентусиазмът и готовността им да помагат продължават с пълна сила!
Да избереш живота
Днес моят дом е България. Благодарна съм за сигурността и спокойствието
тук, но в сърцето си пазя мечтата един ден да се върна отново у дома. Има
една дума, която на български и украински език е една “Мир”.
Да отгърнеш нова страница
Сега съм по-уверена, адаптивна и благодарна. Промених се – разбрах, че
съм много по-силна, отколкото съм предполагала.
Между два свята
Всичко, което имахме, бяха документите и няколко
лични вещи. Не се наложи да оставям нищо, защото просто нямах възможност
да се върна и да го взема. Един живот беше затворен зад гърба ми.
Когато започнеш отначало
Пътят до България беше изпълнен със страхове и чувство за неизвестност. Намерих вяра във себе си, че мога да се справя, че щом веднъж съм успял,
ще съградя живота си отново.
Животът не е като приказка
Има мигове в живота, когато изборът изчезва. Животът ми в Афганистан
се превърна в борба за оцеляване. Не напуснах страната си от желание за
приключения или по-добър живот, а от необходимост – за да остана жив.
Къщата със сянка от смокиня
Тръгнах, защото нямах избор, войната не пита. Оставих родителите си и
тръгнах. Страхувах се не само за себе си, а че няма да мога да помогна,
ако нещо им се случи. Но взех спомените със себе си, пазят ме.
Да рестартираш живота
Когато пристигнах в България, исках само едно – да си почина. Но
ужасът не спираше от разстояние – роднини загиваха, приятели губеха
домовете си. Основните ми трудности бяха липсата на собствен дом,
езиковата бариера и разстоянието от близките.
Между ужаса и надеждата
В България открих хора с отворени сърца. Езикът в началото ми звучеше като
стена, но вече го разбирам. Децата ми ходят на училище и имат приятели.
Имам и работа. Тук се уча да живея отново.
Надеждата живее в сърцето
Пет дни вървях пеша, предимно нощем, за да се крия. Беше студено,
страшно. Помня как паднах и се нараних, но нямах избор, освен да
продължа. В България пристигнах сам и изтощен.
