Казвам се Виктория Шемена, психолог, от Украйна.

Оставих родината си, оставих цветната си лятна къща, синовете, внучката,
приятелите. Но взех със себе си знанието и вярата, че мога да помагам.
Пристигнах в София с кола на доброволци. Не разбирах езика, но разбирах
хората – техните очи, грижата им. Само 11 дни след това вече учех как да
помагам тук на украинците – на хора с травма, със страх, с болка. Обиколих
Черноморието, планините, градовете – като психолог, като човек. Чрез игри
и терапии, прегръщах раними души и им напомнях, че са живи.

Тук се промених. Намерих покой, приятели, ново вдъхновение. Пея
български песни, уча пословици, танцувам хоро. България стана мой
втори дом – не защото трябваше, а защото ме прие. Започнах да пиша
приказки за деца и наскоро издадох първата си книга в съавторство на
тема „Трансформационни игри“.