Казвам се Кайс Ахмад. Роден съм в Мазари Шариф, роден съм през 1990 в Афганистан.

Вярвах, че ще остана в Афганистан завинаги. Със семейството си, с
приятелите, с плановете за бъдещето… Ала понякога животът те повежда
другаде – не по избор, а от нужда. Понякога едно действие променя целия ни
път. Станах преводач за силите на НАТО и това преобрази живота ми. Когато
талибаните напреднаха към моя град, трябваше да напусна. За да стигна
до България, пътят беше дълъг – през Иран, Турция, месеци в неизвестност.
Девет дни бях в гора без храна. Беше ужасно, но трябваше да бъда смел.
През цялото време трябваше да се държа за надеждата, че ще стигна до
място, където мога да започна отначало.

В България ме посрещнаха с човешка топлина. Тук думите „любов“, „мир“
и „щастие“ отново придобиха смисъл и сега те са неизменна част от мен.
Сега имам дом, работа и нови приятели. Най-важното, което открих тук, е
гостоприемство, усещането да не се чувствам чужд. Афганистан ми остава
в сърцето – с неговите улици, гласовете от детството ми и езика на майка
ми. Но България е мястото, където днес искам да бъда. Пътят ме промени,
но не ме пречупи. Научи ме, че мога да съм по-силен, отколкото съм имал
представа. И че думите – дори най-простите – могат да отворят врати и
сърца.