Казвам се Алла Тимашкова, адвокат, от град Донецк, Украйна.

На 25 февруари, в 3 часа сутринта, бременна в петия месец, напуснах
Киев заедно с 13-годишния си син. Пред нас се нижеха колони от
автомобили. Тогава осъзнах колко опасна може да бъде паниката в
тълпата – хората се блъскат и буквално стъпкват другите, за да оцелеят.

Когато пристигнах в България, исках само едно – да си почина. Но
ужасът не спираше от разстояние – роднини загиваха, приятели губеха
домовете си. Основните ми трудности бяха липсата на собствен дом,
езиковата бариера и разстоянието от близките. Понякога успявах да се
справя, други пъти – не.

Тук направих нещо, което придаде смисъл на всичко – създадох група за
майки украинки, родили в България. Вече сме над 100 жени, помагаме
си с каквото можем. Това, което ни свързва, е любовта и грижата за
децата. Когато децата ми пораснат, бих искала да се върна в Украйна.
Преживях всичко това, за да може децата ми да познават само един
път – този на мира.