Казвам се Фатима Абдулхайн Ахмад, на 41 години, от Сирия.

Родена съм в село край Идлиб. Бяхме голямо семейство, седем братя
и четири сестри. Имахме голяма къща с двор и градина. Най-обичах
вечерите, когато всички сядахме на една маса. Това усещане – че си на
мястото си – още ме държи.

Тръгнах, защото нямах избор, войната не пита. Оставих родителите си и
тръгнах. Страхувах се не само за себе си, а че няма да мога да помогна,
ако нещо им се случи. Но взех спомените със себе си, пазят ме.

„Добър“ е първата българска дума, която научих. Тя за мен звучи като
обещание. Когато дойдох, не знаех нищо за България. Но не спирам да
уча. Децата ми ме насърчават, те са моят път. Искам те да имат добър
живот, да растат и се усмихват без страх.

Сега съм променена, по-силна от преди. Научих се да пречупвам
несигурността с вярата в доброто. За мен домът не е място, а хората,
които обичаш. Обичам София и за мен тя не е просто точка на картата.
Отворих нова страница за мен и децата си. Нашият дом е тук, тук можем
да мечтаем.