Казвам се Омар Мохамад, на 24 години съм и съм от град Камишли, Сирия.

По призвание съм интериорен дизайнер – създавам хармония и уют.
Войната е обратното. Тя отнема изборите и оставя само един: да оцелееш.
Затова трябваше да напусна всичко познато – семейство, приятели, дом.

Пет дни вървях пеша, предимно нощем, за да се крия. Беше студено,
страшно. Помня как паднах и се нараних, но нямах избор, освен да
продължа. В България пристигнах сам и изтощен. Не очаквах помощ, но
я получих. Посрещнаха ме непознати с доброта, те ми подадоха ръка.
Вече две години съм тук. Липсата на близките ме научи на най-трудното
– да разчитам единствено на себе си. Това не ме сломи, а ме направи
по-силен.

Най-ценното, което нося със себе си, са спомените. Те ме свързват с
корените ми. Но силата черпя от настоящето – от начина, по който
израствам и не се предавам. Знам, че животът ми продължава. По този
път, макар и труден, ме води надеждата.