Ани* дойде в офиса на организацията ни да получи помощ за отглеждане на малкото си момиченце. Знае от други украинки за предлаганата от нас хуманитарна помощ в помощ на майки и деца. Посрещна я Елизабет Бончева, социален работник в екипа ни за работа с хора от Украйна.
“Тя е самотна майка и този факт удвоява трудностите и предизвикателствата, пред които се изправя. Въпреки тежката ситуация в която се намира, в нея има дълбочина която е вдъхновяваща и уникална. Този нюанс в нейната личност и житейска история я прави специална.”, споделя Елизабет Бончева
Ани* е родена в Чернигов, град в Украйна, който се отличава с множество исторически забележителности и съхранила богатата култура на региона. Там, тя прекарва детството си и ни разказва за вятърните електрически генератори, които много обичала да рисува.
“Да хванеш силата на вятъра и да я превърнеш в енергия е магия. Когато се връщам назад във времето, виждам витлата на генераторите и ми се иска един ден отново да усетя тази свобода от детството ми.”, споделя ни с усмивка Ани*
Продължава да ни разказва за себе си в картини, защото това е начинът, по който може най-добре да изрази и опише мислите си. В юношеските си години семейството й се мести в Херсон, където тя завършва образованието си и открива нови вдъхновения и възможности за изразяване на своята креативност и страст към изкуството. Разположен на брега на река Днепър в южната част на Украйна, граничещ с Черно море на юг, градът е изпълнен с живописни места, исторически и културни забележителности, красиви архитектурни сгради и музеи, пристанище. Рисува с думи и ни разказва за красотата преди разрухата и началото на войната.
Сега живее в София и преоткрива щастието всеки ден в малкото си момиченце. Отново рисува. Рисува планини, житни поля, хора на полето, урожай. Свързва планината Витоша с „приказките, в които се преминава през девет планини в десета в търсене на щастието“, обича безкрайната шир на полята и ги свързва с „отминал живот и свобода”, свързва общуването между хората с жътвата, урожая „тогава има разбирателството между хората, защото с обща работа се постига всичко“.
Трудно е да си представи мира. За нея, той е не просто отсъствие на война, а състояние на духа, разбирателство, уважение и солидарност между хората. Тя вярва, че когато няма война, всеки може да намери спокойствие и стремеж към по-добро бъдеще.
