Казвам се Людмила Тафрова, на 66 години, от Харков, Украйна.

Нещата, които ми се случиха, ме накараха да ценя самия живот. Преди за
мен беше даденост, а днес съм благодарна за всеки ден. Напуснах родината
си, защото исках да живея. Оставих всичко и тръгнах. Пътуването за мен
не беше изпитание, то ме накара да ценя живота по нов начин. Срещнах
трудности, но по пътя имаше хора, които ми подадоха ръка. За върна жеста,
и аз подавам своята на други хора. Това ме научи на любов – към себе си и
към другите.

Много е странно, но когато пристигнах в България, се почувствах у дома.
Харесвам езика, природата и се чувствам добре тук. Най-хубавата дума,
която научих, е „обичам“ – за мен тя е и мост между двата ми свята. Тук
имам приятели, с които споделям разходки, разговори и смях. Бих избрала
България отново – като място за почивка, за живот и за надежда. Това е
моят нов дом.