Началото на тази история започва от Бакуба – град в Ирак, който се намира в провинция Диала в източната част на страната, приблизително на 55 километра на североизток от Багдад. Бакуба е един от най-големите градове в региона и има богата история и културно наследство. Там, в една къща на края на една улица, живеела тя – най-малкото момиченце в голямото ѝ семейство.

„Като дете животът ми беше като танц, много обичах да танцувам! Всяка стъпка ме караше да се усмихвам, да обичам, да се чувствам прекрасно, в моята приказка.“

Идва в България преди половин година през границата с Турция, където я превеждат трафиканти. Успява да премине с двете си момчета, но без мъжа си и дъщеричката си. Той не успява и остава от другата страна на границата. Настаняват я в РПЦ Овча Купел, а нашата организация се опитва всячески да й помогне в грижата за децата и да облекчи нелекото положение на една жена – бежанка от Ирак.

Дъщерята

Освен нея в семейството има четири момичета, две по-големи и две по-малки сестри. А след нея се ражда и първото момче. Тя е вододела и разделител между женското и мъжкото царство в семейството и малката глезена принцеса на тати.

В иракската култура обикновено се отделя значително внимание на разликите между половете и има ясно определени очаквания за момичетата и момчетата. Тя и сестрите й поели грижата за домакинството, приготвянето на храна, поддържането на чистота в дома и грижата за братчето. Най-много се е карала със сестрите си като дете, защото е искала да облича дрехи им, но те не й позволявали.

„За мен, моят пример за жена е моята майка. От нея съм взела силата, упоритостта и ината да не се отказвам в трудни ситуации. Тя ме научи на всичко в живота и беше най-добрата ми приятелка.“

Момичето

В ранните й години на вече пораснало момиче-девойка, животът й върви в нормален ритъм. Като всяка ученичка в шести клас, тя ходи на училище, има много приятелки, с които излиза и прекарва свободното си време. Но това време носи и най-горчивия спомен за нея. Един ден, докато тя е в клас, получава най-тежкия удар – баща й бива убит. Тази тежка загубва за нейната крехка възраст е промяна, която завинаги отваря рана, която носи и до днес. След смъртта на баща си тя се затваря в себе си и изпада в депресия и не иска повече да ходи на училище.

В тази безизходица помощ получава от братовчедка си, която е директор на училище в Багдад и поема грижите за нея. Завършва средното си образование с отличие, кандидатства в университет и я приемат специалност “Психология”. Политическите промени в Ирак обаче се разразяват, появява се огромният риск за насилие над жените и след втората година тя прекъсва образованието си.

„В университета срещнах мъжа си. Той много искаше да продължа с образованието си. Караше и ме взимаше всеки ден от университета, но през цялото време се страхуваше да не ми се случи нещо. Подкрепяше ме, но в един момент стана невъзможно да продължа.“ – Това за нея е една загуба, с която още дълго време ще се примирява.

Жената

За всяка жена е благословия да стане майка, но тя намира в себе си и най-голямата сила. Ражда първото си дете – момченце, и всичко минава успешно, изписват я и се прибира вкъщи. Но тази радост скоро помръква, защото здравето на бебето се влошава и те се връщат в болницата. Диагнозата е детска церебрална парализа, което превръща клиниката в техен втори дом. Въпреки увещанията на лекарите и възможностите да даде момченцето си в институция, тя не го оставя.

„Носих го под сърцето си девет месеца, посрещнах го на този свят. Той е беззащитен, и ако аз като негова майка ако не се грижа за него, кой ще се грижи? Най-близките ми хора ме удряха с думите – „остави го“! Само майка ми ме подкрепи, защото само тя знаеше какво означава майчина любов.“

След четири години забременява, и когато е в осмия месец, мъжът ѝ заминава за Австрия, но не успява да реализира процедурата за събиране на семейство. Ражда дъщеричката си здрава, но отново претърпява загуба – остава сама да се грижи за децата си.

Майката

Вече майка на две деца, за да се справи със ситуацията и да изкара прехрана за децата си, тя започва да работи от вкъщи, да шие детски дрешки и аксесоари. Как се справя? Приспива децата и работи по цели нощи. Много пъти тихичко е плакала докато работи, но никога пред децата си. Нейният щит е да не показва слабостта и умората пред малките. Мъжът й се връща в Ирак. Отново заедно, те приветстват третото им дете – момченце. За семейството всички несгоди са минало и отново посрещат празниците заедно.

В много култури, майката е ценен член на семейството и се почита като символ на любов и грижа. За нея, майката е идентичността на цялото семейство.

„Най-много обичам празника след Рамадан. Чистя цяла нощ, защото е важно да го посрещнем в чист и подреден дом. Това създава уютна обстановка и приготвя семейството за споделяне на радостта и празничните моменти. На почит в този ден е майката, която всеки поздравява в знак на уважение, като ценен член на семейството и символ на любов и грижа.“

Празниците са моменти, които събират семейството, които сплотяват, в които да споделиш радостта и щастието. Богатата трапеза е нещо, което нашата героиня обожава. Приготвя различни традиционни ястия, но и разнородни блюда с ориз. Обича го, защото надеждата оприличава на зрънце, и колкото повече зрънца има, толкова по-голяма е надеждата. А когато има надежда, има и вяра, и любов.

Тази надежда скоро сбъдва и най-съкровеното й желание и тя получава хуманитарен статут на международна закрила в България. Получаването на такъв в страната ни предоставя възможност тя да получи законни права и достъп до основни социални услуги. Това ще бъде от съществено значение за нея и децата, за да може да започнат нов живот в България и да се адаптират към новата си среда. Да получи сигурност и стабилност е дълго чакано щастие, защото иска да сбъдне мечтите си и  да има перспективи за по-добро бъдеще. Така, тя ще може да се включи в общността и да споделя своите таланти и умения с другите.

Ще я наречем Перла от Ирак, защото всеки който я познава я оприличава на бисер. Перла от Ирак звучи като прекрасно име, което описва нейната красота и стойност. Този метафоричен образ на бисер е символ на рядкост, изтънченост и ценност, което го прави подходящ, за да се опише нейната личност и уникалност. В действителност, всеки човек има своите индивидуални качества и способности, които го правят изключителен и ценен, и „Перла от Ирак“ е прекрасен начин да се изрази това. Името съчетава нейната изящност, сила и неподправена красота.