Историята на едно момиче от Сирия

Тя е родена 2005г. в Сирия. Тя е момиче, дъщеря, сестра, бежанка, сирийка. “Красива, смела, умна, независима и готова за промяна”, са чертите които видя в нея нашият социален работник Юра Данчева:

„Тя е бунтар в един мъжки свят. Иска да бъде като онази еманципирани жени, които вижда от екрана на телефона и по пътищата към Европа.„

МОМИЧЕТО

„Като малка не играех само с момичетата. С братята и сестрите ми се събирахме със съседските деца и играехме заедно, гонехме се и любимата ни игра беше на гоненица.“ – разказва с носталгия тя.

Тази игра е оставила своя отпечатък в нейното съзнание, защото и до сега гледа акции на полицаи, които гонят престъпници. Като дете е искала като порасне да стане полицайка, но сега желанието й е да стане лекар. В Сирия животът на едно момиче е предопределен. Те имат  една мисия, която семейството изпълнява от архаични религиозни повели и приема за свой дълг.

ДЪЩЕРЯТА

През 2019 г. тя напуска Сирия заедно със семейството си. Установяват се за две години в Турция и като най-голямо дете семейството й я изпраща нелегално в България. Изборът точно тя да бъде изпратена е предопределен, защото възрастта й позволява да бъде „омъжена за закрилник, който да се грижи за нея по време на бягството ѝ“.

„Има „братовчед“, който откакто работя по случая е свързан с нейната история. Мъж, за който „тихо“ се разказва, но не се показва.“ – споделя Юра Данчева.

През м.11.2021г. е настанена в ПМЗ Враждебна, където рядко излиза от стаята си и води затворен и мълчалив живот. Поддържа непрекъсната връзка със семейството си и успява да постигне заветната цел – получава хуманитарен статут на 09.05.2022г. и може да задейства процедурата за „събиране на семейство“, която българското законодателство предлага на непълнолетни непридружени лица.

„Чувствах се като малко птиче в клетка, което има храна и подслон, но това е всичкo. Няма я свободата.“ – казва тя и поглежда замислено навън.

Почти година от стъпването си в България, тя получава международна закрила и е преместена в по-добро място за живеене – център от семеен тип, социална услуга за деца и семейства. Там трудно се адаптира и често влиза в конфликт с персонала и другите деца. Но там, тя има свободата да излиза, да се вижда с приятели, да ползва такси сама.

СЕСТРАТА

На 03.08.2022г. получава решение за събиране на семейството си. Родителите й, заедно с другите деца – 4 сестри и 3 братя пристигат през м.11.2022г. в България и се настаняват в ПМЗ „Овча купел“. Не крият, че планират да заминат за Германия, след получаване на статут.

И историята би спряла дотук, но в нея се преплитат традициите, за които настоява семейството, което взима решенията вместо нея. В нейният свят обаче и животът в свободна България я отвежда до друг избор: този на свободна жена.

ЖЕНАТА

Точно на 1.01.2023 г. тя навършва пълнолетие. Точно в 9 часа, тя напуска социалната услуга за деца и започва да живее като жена в Кризисен център за жени, жертви на насилие. В разговор със социален работник от кризисния център „Асоциация Анимус“ и Юра Данчева, тя споделя че „тук се чувствам значима“.

В Сирия жената е подчинена на традицията и авторитета на мъжа, в рамките на една патриархална култура. Тя обаче, въстава срещу тях в търсене на истинската любов. За да разберем какво е за нея любовта, я попитахме.

Обичаите в Сирия имат дълга история и голямо значение за местната култура. В традиционната сирийска общност, жените често се избират за брак от страна на мъжете. След като бъде постигнато съгласие между две семейства, започва период на запознаване между бъдещите съпрузи. Този период е наречен “Катба” и може да продължи няколко месеца.

„За мен любовта е доверие, преди всичко. Внимание и уважение към човек. Любовта е промяната. Тя е промяна и се променя. С нея се изграждат отношенията между хора. Важно е човек да чувства, да усеща любовта. Да знае, че в трудни моменти има рамо, на което да се облегне. Най-важна е любовта към майката.“ – отговори тя.

Жените в Сирия са значими за семейството и обществото. Те са отговорни за грижата за децата и домакинството. Но днес, една млада сирийска жена е на 18 години в свободна България. Тя самата се чувства свободна, дълбоко е уверена в себе си и притежава силата да променя съдбата си. В мечтите си тя е независима, макар и жена от Сирия. А светът – мечтаният от нея свят – рисува в любимото ѝ синьо, защото има надежда за полет в едно свободно и красиво небе.