Историята на Жанет*

През септември 2022 г. ни потърси Жанет* от Конго – 26-годишна, майка на 2-годишен син, разделена от съпруга си, който е успял да се установи в Швейцария. Престоят ѝ в България е от около 2 години и половина, като към момента е била в изчакване процедурата по събиране на семейство, за да замине при мъжа си. Идва в СЖББ бременна във втория месец, с болки в корема и оплаквания от леко кървене, което предположило спешен преглед при специалист. Социален работник от екипа ни я придружава до спешнен кабинет в „Майчин дом“, заедно с преводач с френски език. По време на прегледа, лекарят установява наличието на 5 големи миомни възела. В предписанието си, той препоръчва младата жена да направи аборт, след който да се подложи на операция и да започне лечение. Новината за това, че бременността подлага живота на младата жена на риск, както и че миомите може да не позволят на бебето ѝ да се развива нормално, преобръща света ѝ.
„Когато ѝ преведох думите на доктора, на лицето ѝ се изписа неизмерима тъга. Опита се да не показва залялата я емоция, но беше по-силно от нея и не успя да здържи сълзите си. Когато излязохме от кабинета, краката и се подкосиха, вкопчи се в мен и зарида с глас. Чувствах се като безсилен свидетел на агонията ѝ. И на мен ми напираха сълзите – беше адски тъжно и трудно да я гледам така. Прецених, че най-добрата реакция от моя страна би била просто да я прегърна и да я оставя да се наплаче.“ – разказва преводачът.
Когато жената се успокоява и е готова за разговор със социалния работник, става ясно, че състоянието ѝ е хронично. Предишен преглед е установил отново наличието на миоми, още по време на първата ѝ бременност, но тъй като е била в късен етап от нея, оперативното им премахване е направено своевременно, макар и с риск за бебето.
„Преди да си позволя да забременея отново се посъветвах с доктор, който ми каза, че всичко е наред, че при операцията са премахнали всички възли, и че вече няма проблем да имаме още едно дете. Затова го обсъдих със съпруга ми и решихме да опитаме, докато беше още тук. Не знам какво да правя… Отчаяна съм! Толкова много искахме това бебе!“ – споделя през сълзи Жанет. По време на консултацията с Комисия по абортите, където екипът завежда Жанет по лекарската препоръка, докторите, социалният работник, преводачът и младата майка заедно стигат до заключението да бъде направен преглед при специалист в сферата, който да даде второ мнение. Така, екипът на СЖББ я завежда при доцента, който я е оперирал две години по-рано, по време на първата ѝ бременност. Той на свой ред споделя, че не вижда никакъв проблем тя да износи детето си.
„Има едно ходещо доказателство, че няма чак такъв риск за живота ѝ. Предишната ѝ бременност е протекла с подобни усложнения, а виждаме едно здраво, палаво момченце. Болките при такива обстоятелства са нормални, но ако се проследява редовно, всяка промяна ще се засича своевременно и така рискът ще бъде намален до минимум.“ – казва доцента.
Тези думи успокояват леко младата жена, но все пак решава да приеме предложението на служителите на СЖББ и да поговори с психолог. След две индивидуални сесии с Бойко Ценков – психолог към СЖББ, и след мултидисциплинарна среща с колеги от други организации, по време на която разговарят онлайн и със съпруга на Жанет*, изборът е направен: бременността е запазена и ще бъде редовно проследявана.
„Последният път, когато я видях, беше толкова променена! Беше сплела косите си, носеше червило и грим, на лицето ѝ грееше голяма усмивка. Изглеждаше щастлива, а щастието я красеше допълнително. Сподели, че ѝ е трудно с малкия, който е едно малко диво торнадо, и че от време на време все още изпитва болки, но поне вече е спокойна. Олекна ми, като я видях така.“ – разказва социялният работник Юра Данчева.
През следващите няколко месеца екипът на СЖББ подкрепя жената с ваучери за храна, хуманитарна помощ, придружавания до гинеколог и сесии с психолог. Жанет заминава със сина си за Швейцария, където днес е отново със съпруга си. Изпраща съобщение на социалния работник от СЖББ, че всичко е наред с нея, но поради пътуването ѝ, ще се наложи да пропусне запазения час за консултация. Пожелаваме на цялото ѝ семейство да са здрави и щастливи, все така силни и винаги заедно!