Уважаеми дами и господа,

Бих искала от името на “Съвет на жените бежанки в България” да изкажа благодарността си към сценариста и режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов, реализирали документалния филм “Подслон” с финансовата подкрепа на Национален Фонд “Култура”. Филмът реализиран по програмата “Социално ангажирани изкуства 2021” дава положителен прочит на темата за бежанците. Представянето на личните истории на Манар, Мухаммад, Акрам е реална среща в живота. Представянето им позволява да се погледне на темата не като проблем, а възможност за приемственост и толерантност към различните хора в обществото ни.

Живеем във време, в което се увеличава движението на големи маси хора, преминаващи държавни граници, които се определя с една дума „бежанци”. За този феномен днес често научаваме от медиите, където бежанците присъстват или като жертва на нарушени човешки права, със съдби на избягали от войни и геноцид, или в другата крайност – като застрашаващи сигурността и актуален проблем за приемащата страна.

Бежанците бягат от страната си на произход, защото са загубили защита на човешките си права. В съвременния глобален свят правото на убежище се кодифицира в международното право. Тази тема изисква внимание и активни държавни институции, които да дават гласност и решение за проблемите на бежанците. Това отношение е възможност за интеграция, в която усилията са насочени към ограничаване на социалната изолация на хората търсещи закрила.

Филмът “Подслон” още със заглавието си ни подсказва за човечност. Подслон не означава само покрив над главата, означава загриженост, означава дом. Ако искаме да намерим дълбочина в  думата “подслон” ще намерим закрила, от която се нуждае всеки бежанец.

Надяваме подобни примери като документалният филм „Подслон“ все повече да се множат и представят бежанеца като човек, търсещ място за спокоен живот за децата и себе си.

С уважение, 

Линда Ауанис, председател на Съвета на жените бежанки в България