Тя се казва *Оляна и дойде от Украйна, от земя, белязана от война и окупирана от страх. Но нейната битка започна много преди бомбите да заглушат родината й. Още преди да се роди първото й дете, сянката на домашното насилие се стовари върху нея – първоначално едва доловими удари, следвани от все по-жестоки изблици на гняв от страна на съпруга й. Всеки ден се превръщаше в кървав цикъл от унижение, страх и физическа болка. Бременността й, период, който трябваше да е изпълнен с радост и очакване, се превърна в ужасно изпитание.

Затворена в капан от страх и отчаяние, Оляна се чувстваше безпомощна, изолирана, като птица в клетка, чиито криле са счупени. С всяка изминала нощ, надеждата й се стопяваше, заменяна от всепоглъщаща тъмнина. Но дори и в най-тъмните моменти, искрицата на надеждата не изгасна напълно.

Накрая, Оляна намери сили да се бори. Тя търси помощ – и я намира в лицето на социалния работник на „Съвет на жените бежанки в България“. Събра цялата си смелост и се обърна за съдействие, което получи за намирането на център за закрила на жени жертви на домашно насилие. Дългият път към изцелението е изпълнен с трудности, но с всеки изминал ден, Оляна става все по-силна, все по-уверена в себе си. Намирането на нов път е важна стъпка, защото Оляна откри нова посока за себе си и дето.

Историята на Оляна не е само история за ужас, а и история за невероятна сила и изключителна смелост. Тя е доказателство, че дори и в най-мрачните условия, човешкият дух може да се издигне над болката и да се роди наново, преобразявайки се от жертва в оцеляла, от оцеляла в вдъхновение. Нейната история ни напомня, че никой не е сам в битката си, че помощта съществува и че е възможно да се изгради нов, щастлив живот, далеч от сянката на насилието. Нека историята на Оляна да ни вдъхнови да бъдем по-добри, да помогнем на другите и да се борехме против домашното насилие.

*името е променено, за да запазим самоличността на жената която ни се довери