Моето име е Мохадес Мирзаи, на 25 години, родена в град Кабул, Афганистан. По професия съм пилот на самолет.

Изложба “И аз съм тук”

Изложба „И аз съм тук“ представя портрети на жени, пресичащи граници и изградили нов начин на живот. Чрез разкриване на своята сила и идентичност, всяка от тези жени е пример за устойчивост и адаптивност, решимост и достойнство. С пресичането на своите лични граници, те разчупват предразсъдъците и ни представят нови перспективи за развитието. Техните истории се преплитат в единна тема „И аз съм тук“, която е заявка за отстояване на позиция в обществото и призив за уважение и приемане на различията на всеки човек. Тези жени ни правят свидетели на промяна и ни учат да преследваме мечтите си. Всяка от тях разкрива безграничните възможности на човешката природа.

Изложбата е съвместен проект с Иван Шишиев – фотограф, публицист и пътешественик. Той е автор на най-големия проект за фотография в България “Етюд-и-те на София”, последван от над 340 000 души в социалните мрежи. Иван запаметява с фотоапарата си разнообразни места, хора и моменти от столицата. Част от тях са познати на мнозина, други не, но всички са обединени от красивата картината, застанала пред обектива му.

Домакин на изложбата е „Нов български университет“, а изложбата е инициатива на Сдружение „Съвет на жените бежанки в България“, в партньорство с катедра „Политически науки“ на Нов български университет.

От 8.03 до 22.03.2024 г. имате възможност да разгледате изложбата “И аз съм тук” и да се “срещнете” с няколко от жените бежанки в София чрез техните уникални истории. Линда от Ирак, Мохадес от Афганистан, Сара от Йемен, Анна от Украйна, Сара от Афганистан, Гладимир от Хаити, Мария от Афганистан, Хадеф от Ирак, Силсила от Афганистан са вдъхновяващи дами, които въпреки трудностите на своята съдба не се отказват от своите мечти и успяват да ги направят реалност, след като намират убежище и нов дом в България.

Помогнете ни, като подкрепите нашата кауза!

Нуждата има лица, но няма националност. Начинът на даряване е толкова важен, колкото и самият акт. Солидарността има смисъл само когато емоциите са съчетани с разум и доверието не се нарушава, а се пази и стимулира.
back to top btn