Тишината в живота

Разговор с Росица Лазова, педагог в специалното училище за ученици с увреден слух “Проф. Дечо Денев”. Тя е завършила специалност Педагогика в СУ “Св. Климент Охридски” и специализира профил Сурдопедагогика – специалност, която дава професионална подготовка за работа с деца, ученици и възрастни със специални образователни потребности (СОП) – със слухови, зрителни, интелектуални, невро-соматични нарушения, деца от аутистичния спектър, множество увреждания и т.н.

Как започва работния ви ден?

Започва по програма на държавните градини и училища. Аз работя с децата в детската градина с ясла. Част от тях са на пансион и ние се грижим за тях. Помагаме им в изграждането на важни навици, да са самостоятелни. В 8:30 часа започват занятията. Те са с времетраене около 20-30 минути.

Кое е любимото занимание на децата?

Фонетична ритмика – децата научават ритъм свързан с интонацията, дължината на звуковете, паузите и други фонетични елементи в речта. Жестовете са в подкрепа на езика, после отпада и е важно детето да говори така, че да бъде разбрано от околните.

Кой е най-хубавият момент през деня?

Не е момент, а резултат – когато всичко е минало така, както съм го планирала. Защото понякога не всичко се случва така, както искаме.

Има ли разлика в общуването на децата бежанци?

Децата искат да са други деца. Различни са, но се чувстват приобщени.

С какво се мотивирате?

С учене, когато дете произнесе правилно дадена дума. Когато каже ВОДА, а не ШОША. Когато децата не знаят и не овладяват правилно думите, с порастването става все по-трудно да се затвърди, че ВОДА е ВОДА. Правилното овладяване на езика е свързано с разбирането.

Какво помага в процеса на адаптация и интеграция?

Родителите! Ако те не отделят време и нужното внимание, не седнат с детето да работят заедно за преодоляване на затрудненията, няма да постигаме добри резултати. Ние предоставяме насоки и упътвания за това как да помогнат с уроците у дома. Важно е да общуват с децата чрез игра – например, когато мама готви, може да повтарят заедно имената на продуктите, зеленчуците, като описват всяко действие в разговор с думи. Необходимо е родителите да проявят голям интерес и желание. При децата бежанци, основните трудности са свързани с разбирането. В нашият екип работи психолог, който обследва децата, като им задава въпроси – къде се намират, знаят ли защо са тук, че това не е наказание. Успяваме да разрушим границите. Например, детенце от Украйна, през първия си ден при нас, седеше под масата и не искаше да играе с другите деца. Майка му го доведе и сподели, че не може да се справи сама. Подходихме индивидуално и помогнахме, и скоро момиченцето започна да общува с другите деца, да приема новата среда и учебния процес. Също така, с едно момченце от Сирия успяхме да изградим умения и поведение за справяне в училищна среда. Той нямаше никаква представа как да се държи, да се храни, да общува, но стъпка по стъпка, ден след ден постигаме нашите малки успехи.

Какво ви радва?

Когато децата ни изненадват. Ще ви разкажа една история – един ден едно от децата в групата отсъстваше, беше болно. Децата забелязаха липсата му и ме попитаха къде е. Този интерес ме впечатли. За тях е важно да разберат, да знаят какво се случва и да питат.

Има ли нещо, което ви липсва?

Да, да има повече физически активни занимания. Това много помага на децата. Когато се извеждат и се ангажират с нещо различно от училищния процес, те се чувстват по-добре. Плуването, например, много помага.

Какво искате да постигнете?

Да има повече хора, които да са съпричастни към децата! Ученето на децата минава през ръцете на обществото. Когато излизаме навън да поиграем, те пипат снега и знаят какво е, усещат студа и добиват представа за сезоните. И най-вече, родителите трябва да разберат, че трябва да общуват с децата!

Достъпът до образование на децата бежанци е от съществено значение за тяхното благополучие. Нашият проект “Хайде на училище – интегриране на деца бежанци, търсещи и получили временна закрила в българската образователна система” ще насочи вниманието на родителите на деца от Сирия, Афганистан, Украйна, Ирак, Иран, и други страни на произход, че образованието е перспектива за тяхното по-добро бъдеще.

#фантастикодотеб

Помогнете ни, като подкрепите нашата кауза!

Нуждата има лица, но няма националност. Начинът на даряване е толкова важен, колкото и самият акт. Солидарността има смисъл само когато емоциите са съчетани с разум и доверието не се нарушава, а се пази и стимулира.
back to top btn