Пътят на едно непридружено момче от село в провинция Белуджистан, Пакистан до България.
Всичко започва един ден, когато неговите приятели му казват, че трафикант може да им “помогне” да стигнат до Европа. И той тръгва, чичо му е във Франция и иска да отиде при него. Включва се в група преминаваща през Иран, Техеран и Турция, до България. Разказва ни, че най-трудният прехода за него е в Иран и Техеран, където върви в продължение на седем дни с останалите мъже в групата, денем и нощем, до пълно изтощение. Опитват да преминат границата с Турция с автомобил, но при пресичането ги залавят и връщат обратно. След няколко дни правят нов опит, този път успешен и преминават. Близо до Истанбул изчакват няколко дни да продължат към България. Тръгват, но преминали границата ни ги хващат. Него го настаняват в една от сигурните зони за непридружени деца в София.
Разказа ни историята за своето пътешествие на родния си език, пущу. Детската му представа за разстояние и време ни отведе през девет планини в десета, преминаване през стени и препятствия, тичане до изтощение, бягство от смъртта. Неговата история звучеше като приказка, но не е, тя е реалност от живота на едно дете. Реалност, през която преминават много деца от уязвими общности в търсене на по-добро бъдеще.
