Едно дете от Сирия ни направи част от живота си. Неговата история е вдъхновяващ пример за това как променихме една човешка съдба, съдбата на едно дете. Участниците за промяна са хора, които преживяват заедно с него трудните обстоятелства пред които се изправят децата бежанци. Общите усилия и помощта, които се оказват в трудни ситуации, ни демонстрират колко важни са ценности като солидарност, разбиране, устойчивост и усърдие. Солидарността ни позволява да се обединим и да подкрепяме тези, които се нуждаят, дори ако те са от различни култури, нации или общности.
Ще го наричаме Тарик*, в превод името означава “сутрешна звезда”, защото в неговата история изгревът е новото начало. Роден е в Сирия и има две сестри и трима братя. След смъртта на баща му семейството се мести в Ливан. Там учи до четвърти клас във френско училище. Въпреки усилията, майка му трудно се справя с недоимъка и решава да го изпрати при вуйчо му, който живее в Белгия. И Тарик*тръгва. През януари 2023г. влиза нелегално в България и е регистриран в РПЦ Харманли, където подава молба за закрила. Там става обект на насилие от други настанени момчета, защото ливанския му акцент ги усъмнява е религиозната му принадлежност. Това недоразумение води до заплахи с нож, поливане със студена вода докато спи, заплахи по телефона. За тези издевателства уведомява писмено ръководството на РПЦ Харманли.
С автобус пристигнал в София в деня, в който е обявен за общонационално издирване на 17.07.2023 г. През август месец, в парка до джамията го намира мъж от арабската общност, който го приютява. На 14.08.2023г. ни търси за помощ и екипът ни от социален работник Августина Ламбева и културен медиатор Билал Башир поемат случая.
„Веднага щом го видях, разбрах че е много притеснен. Тревожеше се за своето бъдещност и какво ще се случи с него. Изпитваше страх и не искаше се върне в Харманли. За него нямаше значение къде да живее, само да е в безопасност.“, споделя Билал Башир
На проведената среща с екипът ни, момчето разказва за преживяното насилие с молба да бъде настанен в София, защото се страхува за живота си ако бъде върнат в Харманли.
„Направи ми впечатление, че е много възпитано и скромно дете. Задаваше въпроси за личната си безопасност, а на въпросите които му задавахме ни отговаряше точно и ясно. Намерил си е и работа в София, което показва отговорност и сериозно отношение и самостоятелност.“, споделя Августина Ламбева.
След неговият разказ, екипът ни се свързва и уведомява за проблемите на непълнолетното непридружено момче, законният му представител, адвокат Анастасова, Отдел за Закрила на Детето (ОЗД) Оборище и служителите на Държавната Агенция за Бежанци (ДАБ), полицията. Екипът ни получава отказ да бъде настанен в РПЦ Овча купел с мотив, че той има статут и препоръката им е да върне в Харманли.
„Връщането му в Харманли не беше вариант за нас. Той се страхуваше за живота си и искаше да намери сигурност, защото го очакваше преминаване през процедурата за събиране на семейство. Искаше да подреди живота си мирно и щастливо“, споделя Билал Башир
Ръководството на Съвет на жените бежанки в България, в лицето на Радостина Белчева, проучва възможностите, детето да бъде настанено в подходяща за него социална услуга в София.
„Всеки път когато имаме дете в ситуация на бездомност се сблъскваме с липсата на достатъчно социални услуги достатъчно капацитет за настаняване и това е огромен проблем. Получавайки статут, непридружените непълнолетни и малолетни лица, трябва да бъдат настанени в социални услуги от типа на Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), така нареченото преходно жилище, но такива реално трудно се намират. Отделите за закрила на детето(ОЗД) се опитват да подсигурят най-добрия интерес на детето, но това не винаги е възможно. Недостатъчното държавно финансиране и липсата на кадри в социалната сфера – проблемът със социалните услуги и доставчиците на такива е огромен. Въпреки това, за всеки случай търсим решение, но трудностите и безизходицата доста ни демотивира. Въпреки това не се отказваме!“, сподели Радостина Белчева
Търсенето на спокойна среда за това дете дава резултат и на 21.08.2023г. екипът ни се среща със служител на 5 РПУ – София и ги уведомява за възможност, детето да бъде настанено в Центът за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик „Вяра, Надежда и Любов“ – София. С тяхно съдействие Тарик* получава самостоятелна стая в центъра и намира така желаната сигурност и закрила.
Разбирането и съчувствието в тази история показват че трудностите, които другите преживяват, ни подтикват да търсим начини да помагаме и да намерим решения. Непреклонната воля и устойчивостта са ключови за справяне с предизвикателства. Те ни позволяват да продължим напред, дори когато ситуацията изглежда трудна. Такъв дух може да вдъхнови други да се ангажират и да се поддържа мотивацията за постигане на по-добро бъдеще.
