Да повярваш в себе си

Моето име Анна Дубенко, на 35 години съм, родена в град Североденецк, Луганска област, Украйна. По професия съм диктор и телевизионен водещ, телевизионен журналист.

Какво те накара да напуснеш родината си?

Руската инвазия от 24.02.2022г. и окупация на украинска територия. Почти цялата Луганска област, където живеех със семейството си, беше окупирана и много силно разрушена. В моя роден град – Северодонецк – не е останало нито едно цяло училище, нито една цяла детска градина…

Защо избра България?

След като семейството ни успя да напусне обстрела, отидохме в Естония, където живяхме 3 месеца. Решихме да се преместим в България, защото има топъл и мек климат, тъй като синът ми се оказа алергичен към студ. Български и украински принадлежат към една езикова група, културите и манталитетът ни са сходни, затова останахме тук и живеем и до днес.

Какво за теб са границите?

За мен границите са териториалната цялост на моята страна! Границите са моето семейство, моят дом, моят вътрешен свят.

Как искаш да те приемат хората, които не те познават?

Искам да бъда приета като украинка, която беше принудена да напусне дома си, но остана силна, успя да поеме живота си в свои ръце и да започне нов живот. Сега помагам на бежанци като мен, помагам им да започнат нов живот, да повярват в себе си, да се научат да живеят в нови условия и да не губят надежда. Трябва да вървиш напред и да живееш за днес, трябва да сбъдваш мечтите си и да вярваш! Трябва да вярвате в себе си, да вярвате в добротата и да вървите напред!

Помогнете ни, като подкрепите нашата кауза!

Нуждата има лица, но няма националност. Начинът на даряване е толкова важен, колкото и самият акт. Солидарността има смисъл само когато емоциите са съчетани с разум и доверието не се нарушава, а се пази и стимулира.
back to top btn