Какво представлява човешкият живот? Как преминава той? Раждаме се, растем, учим, развиваме се, срещаме се с хора по пътя си, формираме връзки, работим… И влизаме в руслото на ежедневието, без да си мислим, че нещо извънредно може да се случи и да разтърси този така познат ни ежедневен кръговрат. Докато не се случи войната, която никой никога не очаква. Войната, която сее смърт и променя животи за части от секундата: до вчера си ходел на работа, и най-големият ти проблем е бил какво да купиш от пазара, за да сготвиш вечеря за семейството си, а днес вече си изгубил близки, намираш се в друга държава и трябва да започнеш напълно отначало, тъй като всичките ти построени планове и постижения са разрушени от бомбата, ударила родния ти дом.
Така се запознахме и с Альона, която е родом от село Каменка, Украйна. Тя е от онези жени, които те вдъхновяват с енергията на присъствието си, защото са борбени и гледат страха право в очите, без да му оставят време да ги превземе и парализира. Тя е от онези хора, които се събират в момента на панически ужас и вместо да замръзнат на място, бързо се захващат да върнат живота си в познатите нормални рамки. Казва, че не може дори и ден да се остави в ръцете на страха, заради трите си деца и тяхната нужда от нормално ежедневие.
След началото на войната, Альона, съпругът ѝ, децата им и още членове на семейството ѝ – едната от сестрите ѝ и нейните деца, бягат в България. Остават за два дни в хостел, а на третия вече са намерили жилище под наем. Знаейки, че ресурсите им скоро ще свършат, съпругът на Альона веднага намира работа в строителна фирма, в която работи и до днес. Следващият им приоритет е да запишат децата на училище и детска градина. Сблъсквайки се с проблема с недостатъчните места, тя намира решение като сама се обръща към институциите в България, които успяват да открият място за най-малкото ѝ дете. Веднага след това започва работа в ресторант, а когато доходите на семейството се закрепват, записват децата на плуване, танци и футбол. Альона ни каза, че се гордее с тях и начина, по който се справят всеки ден с предизвикателствата; с духът им и с желанието им постоянно да помагат на другите. Всеки човек би бил горд да види такава сила в детето си, а ние виждаме отпечатъка на майка им в тях. На въпроса ни дали има нужда от дрехи, казва: „Гледам децата ми да имат всичко необходимо, а за нас с мъжа ми, каквото остане“.
Но историята на Альона не е само фойерверки след дъжд от сълзи, пепел и падаща мазилка. В нея има много трудности и проблеми, които биха сломили всеки човек. Този енергиен генератор, който дава ток на цялото си семейство, има диабет и синдром на Кушинг, които заболявания изискват системна медицинска грижа и проследяване. Заради второто, тя трябва да се завърне за кратко в родната си Украйна, откъдето да изиска прехвърляне на медицинското си досие. Сподели ни, че това от една страна я плаши, тъй като ситуацията там не се подобрява, но е и възможност да види роднините си, които все още са там. Искрено се надява да може да доведе и третата си сестра и нейните четири деца в България, където те да могат да бъдат записани в училище за деца със специални нужди, тъй като двама от племенниците ѝ са с увреден слух, а племенницата ѝ е с нарушено зрение. Най-малкото детенце на сестрата на Альона, с която заедно идват в България, е с анална атрезия, което също изисква медицински грижи и допълнителни средства. Детенцето е само на 6 години, а вече е с инвалидност…
Попитахме Альона, как успява да запази духа си и да не изгуби куража си, при всичко преживяно досега и всичко, с което ежедневно се бори. Отговорът ѝ беше кратък и ясен: „С много вяра“. Каквото и да ни се случва, човек трябва да вярва в доброто – дали е в собствените ти сили и умения или в някаква висша сила, вярата е онази магическа съставка, която те превръща в герой, който не може да се примири с неправдата и лошите обстоятелства.
