Когато няма път пред теб

Историята на Юсеф*

Преживяванията на 9-годишния Юсеф* от Сирия започват в България само преди няколко месеца, но са изпълнени с много интензитет, болка и неочаквани обрати, и също така са безкрайно подобни на много други истории на непридружените непълнолетни деца, които търсят международна закрила у нас.

Първоначално всичко започва добре – Юсеф пристига с леля си от Турция, където остава да го чака неговата майка с двете му по-малки сестрички. Двамата с леля му биват настанени в един от приемателните центрове на ДАБ, където се оказва, че е настанена и бабата на момчето – Бахра*, със 7 от своите деца. Многодетното семейство се събира и съвсем естествено Бахра признава пред институциите родствената връзка с момчето и поема грижите за него в центъра.

Това логично и човешко, но необмислено, решение изправя семейството пред редица трудности в следващите месеци, защото двете семейства – това на Ясер и от друга страна на баба му, всъщност имат различни и несъвместими нужди и намерения. За Бахра България е спирка по пътя към заветната крайна дестинация – Германия. Там ги очакват роднини, подкрепяща общност и надежди за по-добър живот. В дългосрочен план същото важи и за Юсeф, но преди това той има друга задача. Момчето трябва да остане в България, за да стартира процедура за събиране на семейства и да доведе при себе си майка си и двете си сестри – задача, натоварена с огромна отговорност, която носят немалко от непридружените непълнолетни деца бежанци.

През следващите 4-5 месеца Юсeф, Бахра и останалите членове на рода остават да живеят заедно в един от центровете за настаняване на ДАБ и всичко минава спокойно до момента, в който семейството не получава статут. Според установените процедури семейството трябва да си намери външен адрес и да напусне границите на лагера в рамките на 14 дни. В случая това важи както за Бахра и нейните деца, така и за Юсeф, който тя е припознала като член на семейството си. Но Бахра няма намерение да остава задълго в България, тъй като това означава сериозен разход за квартира и изхранване, щом вече не са под опеката на държавата. А Юсеф няма как да напусне България, защото трябва да изчака финализирането на процедурата и пристигането на собственото му семейство. В крайна сметка това означава, че Юсеф вече няма място в лагера, не може да живее сам на външен адрес, поради липса на средства и възрастен човек, който да се грижи за едно все пак малко дете, но не може и да напусне страната. Изпаднали в тази патова ситуация, семейството бързо губи почва под краката си и се поддава на паника, която ги доведе до нашия офис и ангажира целия ни екип за максимално бързото и адекватно разрешаване на казуса.  

Приемайки ролята на медиатор и посредник, екипът ни послужи като мост между основните фигури, които щяха да решат бъдещето на детето – адвоката, който е законен представител на Юсеф, отдел „Закрила на детето“ и семейството му. Работейки в най-добрия интерес на детето, заинтересованите страни успяха да стигнат до решението Юсеф да остане в една от сигурните зони на ДАБ, където спокойно да изчака протичането на процедурата и пристигането на семейството му. Това преместване също носи стрес на едно непридружено непълнолетно дете, което трябва отново да се адаптира към новата обстановка, да търси своето място в новата среда и съответно да бъде откъснато от общността, в която е прекарало месеци наред.

Юсеф, за щастие, е едно умно, адаптивно и самостоятелно дете, което успя да устои на тежестта на тези травми и успешно посрещна предизвикателствата на новата среда. Само два месеца по-късно майката на момчето и двете му сестри също успешно стигнаха до България, като в съответния момент ДАБ разполагаше с необходимия ресурс, за да приеме семейството и да го настани заедно с Юсеф, докато чакат да премине и тяхната процедура за получаване на статут.

„Независимо колко са интелигентни, грамотни или финансово обезпечени, семействата, които пристигат в чужда държава по процедурата за събиране на семейства, неизбежно изпадат в безкрайно стресова ситуация. – разказва ни Юра Данчева, социален работник ПМЗ Враждебна. – Необходимо е да се изготви ясно разписана процедура, която да регламентира какво се случва със семействата на непридружените непълнолетни деца, които не могат да се погрижат за адекватното настаняване на роднините си. Една добра практика би била държавата да предоставя гратисен период от 1-2 седмици, в които семействата да се ориентират и да си осигурят необходимия подслон. И в момента се правят такива компромиси, но са именно това – компромиси, които носят безпокойство както на служителите на съответните институции, така и на самите деца, които са истинските потърпевши при такива неуредици.

Важно е и да се осъществи връзка и да се работи със семействата преди пристигането им в страната, за да бъдат информирани и подготвени за предизвикателствата, възможностите и законовите рамки, които ще ги очакват тук. В тази връзка НПО секторът може да е прекрасен партньор на държавата, защото има ресурса да информира, изяснява и повтаря, колкото е необходимо, за да бъде подготвено съответното семейство и кризисните ситуации да бъдат сведени до минимум.“

Помогнете ни, като подкрепите нашата кауза!

Нуждата има лица, но няма националност. Начинът на даряване е толкова важен, колкото и самият акт. Солидарността има смисъл само когато емоциите са съчетани с разум и доверието не се нарушава, а се пази и стимулира.