Кога една игра престава да бъде забавна? Как разбираме, че някой е прекрачил личните ни граници, и защо е важно да можем да кажем „не“?
Тези въпроси бяха разгледани по време на групово занимание непридружени деца бежанци, организирано от Съвета на жените бежанки в България (СЖББ) в ЦНСТ на ул. „Цар Симеон“ 78 в София, в рамките на проект SAVE – Speak Out Against Violence.
Срещата беше посветена на личните граници, взаимоотношенията в групата и справянето с конфликти, като използва играта за отправна точка към разговор за уважението и поведението ни спрямо другите.
Заниманието започна с познатата игра „Музикални столове“. Докато звучеше музика, участниците се движеха около столовете, а когато тя спираше, всеки трябваше да намери място за сядане. Тъй като столовете бяха с един по-малко от участниците, играта създаде ситуации на съревнование, бързи реакции и необходимост от съобразяване с останалите.
Освен възможност за движение и забавление, упражнението даде повод да се наблюдава как децата реагират на конкуренция, разочарование и неразбирателство.
В хода на играта възникнаха ситуации, свързани с уважението към личното пространство, спазването на реда и разликата между шега и поведение, което може да засегне друг човек.
След приключването ѝ водещият насърчи участниците да обсъдят преживяното. Децата имаха възможност да разсъждават върху собствените си реакции и върху това как действията им могат да повлияят на останалите.
Втората част на заниманието беше посветена на личните граници и правото да казваме „не“. Участниците бяха поканени да помислят кои действия или ситуации не биха искали другите да им причиняват и как могат да изразят това по ясен и уважителен начин.
За някои от децата беше трудно да намерят думи, с които да опишат своите граници. Чрез насочващи въпроси и подкрепа разговорът помогна конкретните преживявания от играта да бъдат свързани с по-широката тема за уважението, съгласието и общуването.
В края на срещата участниците успяха да назоват конкретни примери за лични граници и да обсъдят ситуации, в които е необходимо да бъдат зачитани. Разговорът показа и необходимостта тази тема да продължи да бъде развивана в следващите групови занимания.
Заниманието подчерта, че умението да казваме „не“, да разпознаваме собствените си граници и да уважаваме границите на другите е важна част от изграждането на безопасни и положителни взаимоотношения.
Подобни дейности дават възможност на непридружените деца бежанци да развиват умения за общуване, емоционална саморегулация и конструктивно разрешаване на конфликти чрез практически преживявания и споделена рефлексия.
Проектът е получил финансиране от програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV) на Европейския съюз съгласно Споразумение за безвъзмездна финансова помощ № 101138279, по програмата Daphne-CHILD с Eurochild и Terre des hommes.
Eurochild има водеща роля в проекта. За повече информация посетете: https://eurochild.org/.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения принадлежат единствено на техните автори и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
