Всяка година огромен брой хора са принудени да напуснат домовете си поради насилие, военни конфликти, нарушения на човешките права, социални и икономически катаклизми, бедствия и промени в околната среда, в търсене на сигурност и ново начало за тях и семействата им. Чувстват това за наложително заради това, че животът им е застрашен в родните им страни, а качеството му е изключително влошено, поради липсата на достъп до здравеопазване, образование, професионална квалификация и развитие.
С подкрепата на ВКБООН България проведохме проучване, насочено към нивото на заетост и условията на труд на бежанци и търсещи закрила лица, като 95% от участниците са жени. Събирането на такива данни е от съществено значение за даването на глас на проблемите, с които се сблъскват хората от общността. Резултатите от изследването показват трудности, за които липсва достатъчно обществена осведоменост, както и че съществена информация за правата, които бежанците имат, не достига напълно до тях. Това дава възможност на потенциалните работодатели да се възползват от тази ситуация.
Данните от проучването показват, че 1 от 5 от запитаните работят без трудов договор, което ги лишава от правото им на осигуровки и ограничава достъпа им до медицински услуги, както и не им гарантира сигурност в доходите им, тъй като работодателят може да прекрати взаимоотношенията по всяко време, без предизвестие. Това ги постява в условия на допълнителна уязвимост, и ги прави обект на експлоатация, принудителен труд и дългове, както и в риск от бездомност. Дискриминация към бежанците и търсещите закрила се наблюдава и с това, че всеки 2 от 5 от запитаните съобщават, че получават доходи, равняващи се на по-малко от минималната работна заплата за страната. Положителната страна е, че все пак останалите 3 от 5 от запитаните смятат, че техните работодатели се държат коректно, а 3 от 4 заявяват, че получават заплащането си навреме.
Поради строгите полови роли, залегнали в културните порядки на общността, които диктуват, че грижата за дома и децата са тяхно задължение, жените от тази общност са изправени пред още по-големи бариери пред намирането на адекватна работа. Подходящата такава е не само от съществено значение за оцеляването им като отделни хора, но е и един от най-добрите начини за интегрирането им, като това допринася благоприятно и за икономическия и социалния живот на приемната страна.
От всички бежанци, търсещи закрила и бенефициенти на временна закрила, анкетирани в нашето проучване, 76% от участниците съобщават, че са безработни. Една трета от тях в момента търсят работа, докато над половината от анкетираните заявяват обратното. Това отново се дължи основно на половите роли и стереотипите в общността, които са до известна степен ограничаващи за възможностите на жените. Основната причина, която спира жените от общността пред търсенето на заетост, са грижите за децата, което още веднъж показва как тежестта е оставена почти изцяло на тях. Въпреки че това в различна степен е вярно за всички бежанци и търсещи закрила, разликите стават очевидни, когато се разглеждат отделно по страни на произход. Докато сред анкетираните дами от Украйна по-малко от половината казват, че грижата за децата им е причината да не могат да работят, това е вярно за почти три четвърти от останалите респонденти.
Тези роли и стереотипи на половете обезсърчават жените да търсят работа и понижават професионалното им самочувствие, както и фактът, че в страните си на произход голяма част не са получили възможност за образование или професионална квалификация, заради продължителните военни действия. Един от основните стереотипи, заради които една четвърт от бежанците смятат, че за една жена е по-трудно да си намери работа, е схващането, че те не са способни да работят във всички професионални сфери, и че за тях е предназначен само нискоквалифицирания труд. Друг основен проблем е езиковата бариера. Тя трудно се преодолява от бежанците от близкия изток, поради недостатъчния капацитет на наличните курсове по български език, който бързо се запълва от желаещите, както и от големите езикови разлики. От друга страна, заради голямата културна и езикова прилика между България и Украйна, бежанците от този регион успяват много по-бързо да се приобщят, да научат езика и да се влеят в пазара на труда.
За съжаление съществуват и обществени преразсъдъци към бежанската общност, които свиват изключително много възможностите им за намиране на работа. Често се подхожда към тях като към чужденци, които с нищо не биха могли да допринесат към благоденствието на страната. Това разделение и обществено отхвърляне също много допринася за експлоатацията им. Въпреки че има малко осведоменост по тази тема, това е проблем, който съществува в световен мащаб. Смята се, че между 200 и 250 милиона възрастни са жертви на експлоатация, която получава тревожно малко внимание и обществени действия. В рамките на нашето проучване за жените бежанци и заетостта, 3 участници казаха, че в момента работят в ситуация на експлоатация, а около 15% от респондентите ни заявиха, че познават поне един човек, който работи за някого, за да изплати дълг към него. В тази връзка, друго огромно нарушение на е детският труд. По данни на ООН се изчислява, че в деншно време има между 250 и 300 милиона работещи деца. Маргинализираните групи хора са изложени на повишен риск от попадане в ситуации на насилие, което се отнася особено силно и за децата бежанци, и когато говорим за детски труд. От участниците в нашето проучване всеки 1 от 10 съобщава, че познава поне един непълнолетен, който работи. Това е проблем, на който трябва да се обърне сериозно внимание, за да може най-уязвимите да не стават още по-уязвими.
По време на социалните консултации и оценки, които извършваме сред бенефициерите ни, обръщаме сериозно внимание на информираността им за техните права и задължения като пребиваващи в страната. Основната цел на организацията ни е хората, които се обръщат към нас за помощ, да получат нужната им подкрепа, за да успеят да започнат новия си живот и да изградят добри основи за него, а екипите ни от социални работници и културни медиатори работят усилено и неуморно в тази посока.