Всеки човек, прогонен от родината си, заради условията на война, търси безопасно място, където да пусне своите корени и да изгради дома си и живота си отначало, макар и носталгичният копнеж по дома никога не го напуска. Пред заветната мечта за мир и бъдеще, обаче стоят още много перипетии.

Като начало, търсещите закрила се сблъскват с езиковата бариера. Непознатият и напълно различен език е основно и съществено препятствие пред бързата интеграция на бежанците. Българският е изключително сложен за хората от Близкия изток и редица африкански държави, поради големите речникови и граматически разлики. Това води до трудното му и продължително усвояване, а междувременно поставя хората в тежката ситуация да не могат да започнат работа и дори да се ориентират в културата на приемната страна. Затова курсовете по български език за бежанци и търсещи закрила са изключително важни, за да могат да започнат да се адаптират към средата.

Липсата на подходящо образование или квалификация, предишен трудов стаж или ниската грамотност добавят още към вече наличния труден казус. Войната, протичаща с години в дадена страна, възпрепятства достъпа на хората до образование. В някои от страните цяло поколение е лишено от възможността да се учи и развива, заради продължаващите с десетилетия конфликти, оставящи млади хора с голям потенциал без шанс дори да се научат да пишат и четат. Записването в училища на всички подрастващи, независимо от възрастта и от нивото на досегашно образование, много бързо им помага да усвоят пропуснатите знания и да преоткрият в себе си жаждата си за развитие.

Едно от първите неща, с които се срещат очи в очи, е недостатъчната социална подкрепа. Много често пред бежанците и търсещите закрила стоят ограничения при достъпа до базови услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване. Липсата на подкрепа и специализирани програми може да затрудни процеса на интеграция и адаптация на бежанците в българското общество. Заради което е крайно необходимо да имат достъп до услуги, които да ги улеснят и подкрепят. Често обаче тези липси са функция и на социални предразсъдъци и дискриминация, или липса на преводачи в държавните учреждения, които да спомогнат по-лесната комуникация. Това може да ограничи техния достъп до образование, здравеопазване, работни места и жилища, както и да им създаде проблеми в процеса на интеграция.

Икономическите предизвикателства, пред които България изправена, не са насочени само към бежанци и търсещи закрила, но те са една от най-уязвимите групи хора в страната, тъй като това е още една голяма трудност, с която трябва да се справят. Страната ни е с ограничени икономически възможности, като често в резултат на това има недостатъчно търсене на работна ръка, със строго определени квалификация и знания, и често срещу ниско заплащане. При такива условия, човек трудно може да постигне самостоятелност, без да има нужда от допълнителна финансова подкрепа.

Недостатъчните средства водят след себе си и допълнителни проблеми с жилищното настаняване, поради невъзможността хората да покриват месечния си наем. Но голям проблем пред намирането на жилище е липсата на адресна регистрация, която спомага за издаването на лични документи след получаването на статут, докато такива са необходими за подписването на договор за наем. Така, всички бежанци попадат в ситуация на „Параграф 22“, която решават единствено като си помагат едни на други – установени на новодошли.

При хората с временна закрила, идващи от Украйна, езиковата бариера е доста по-лесна за преодоляване, поради близостта на двата език – и граматически, и речниково. Тъй като конфликтът в страната им не е възпрепятствал все още достъпа до образование, украинските граждани са завършили образованието си, имат професионална квалификация, говорят чужди езици и вече имат опит на различни позиции. Това много улеснява намирането на работа, а поради близостта между украинската и българската култури, обществената приемственост и съпричастност са доста по-сериозни към тях. Дори социалната подкрепа за тях е много по-лесно достъпна. Едно от предизвикателствата пред тях, остава постоянната надежда, че всеки момент войната ще свърши и те ще могат да се върнат в родината си. Така, голяма част от децата продължават да посещават училищата в режим на онлайн обучение, като много малка част биват записвани в български такива, което намалява кръга от контакти с българската общност и възпрепятства интеграцията на децата и възрастните.

Тези фактори представляват сериозни предизвикателства за успешната интеграция на бежанците в България. Въпреки това, редица организации и инициативи работят за преодоляването на тези проблеми и подпомагане на интеграцията им в обществото. Отличната комуникация между организациите от неправителствения сектор, покриващи различни услуги и решаващи казуси от различни сфери, както и тяхната добра комуникация с държавните институции, е изключително важен елемент, за да се улеснят процесите. Ние като организация сме изключително благодарни на всички колеги и от двете споменати страни, за съдействието им, така че да можем да окажем своевременно така необходимата подкрепа.