Днес, на 18.01.2023 г., приключва нашият ангажимент по проекта „Подкрепа за бъдеще“, финансиран по Норвежкия финансов механизъм. Нашите социални работници, културни медиатори и координатор, работещи по проекта, споделиха трудностите и постигнатите успехи.

„Първоначално имаше трудности в комуникацията и изграждането на доверие между нас и служителите на Държавната агенция за бежанци. С течение на времето и при постоянни предизвикателства като недостиг на персонал и обработка на множество случаи, успяхме да създадем устойчивост във взаимоотношенията. Отдалечеността на приемателния център “Военна рампа”, работата с тежки случаи и необходимостта от съпровождане до болници предизвикаха допълнителни предизвикателства, които преодолявахме всеки ден.“ Стоян Стоянов, социален работник.

„Трудностите бяха свързани с управлението на случай и взаимоотношенията между свързващите с него експерти от държавни институции и организации. Благодарение на съвместната ни работа със социалните работници от ДАБ и адвокатите, които са законните представители на децата, постигнахме дългосрочни партньорства. Особено с адвокатите, които, като работещи в друга сфера, разбраха смисъла на разработването на индивидуални планове и ни предоставят обратна връзка при всяка настъпваща промяна по случая. Сега те самите търсят наше съдействие и предават случай на непридружени малолетни и непълнолетни деца бежанци.“ Юра Данчева, социален работник.

„Записването при педиатър, личен лекар, воденето на зъболекар, подаването на документи до Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) беше предизвикателство, но показва добронамереното и добро отношение към децата бежанци. При честите си ходения до здравни заведения, никой не ни е отказал съдействие. Открихме безкрайно щедри специалисти, които с готовност поемаха прегледи и случаи, насочваха ни, използваха лични контакти, само и само да ни помогнат.“ Августина Ламбева, социален работник.

„Помня всеки един наш случай на непридружено дете бежанец, но най-много на едно момче. То беше избягало от центъра в Харманли и беше обявено за общонационално издирване. Дошъл в София, защото не можел да издържа натиска на другите живеещи в лагера с него. Подадохме сигнал до всички с органите, които се грижат за закрилата на детето – Регионална полиция в София, Държавна агенция за бежанци, отделите за закрила на детето, и успяхме да го настаним в кризисен център, където той беше защитен и се чувстваше спокоен.“ Билал Башир, културен медиатор с арабски език

„За нас поемането на всеки един случай е отговорност. За решаването на даден казус сме готови да поставим на риск определени партньорства, в името на детето. Защото целта ни не са силните позиции и взаимоотношения с институции и организации, а  самото дете – с неговата история, страхове, въпроси и нужда от сигурност“ Радостина Белчева, координатор проекти