Казвам се Хиджратула Рахмани, на 42 години, от Афганистан.

Там далеч оставих семейството си, историята и всичко, което съм обичал.
Заминах с празни ръце, защото нямах друг избор.

Пътят до България беше изпълнен със страхове и чувство за неизвестност.
Намерих вяра във себе си, че мога да се справя, че щом веднъж съм успял,
ще съградя живота си отново. И успях. Сега съм тук в София заедно с децата
си. Животът ми днес е спокоен. Открих много доброта и приятелите около
мен ми помогнаха да се адаптирам. Вярвам, че когато човек разчита на
себе си, всяка трудност може да бъде преодоляна.

И все пак пред мен има едно голямо предизвикателство – българският език,
но вече уча и полагам усилия. Надявам се един ден да опозная България
още повече – не само като място, където живея, а като дом. Да я опозная,
да видя красивата природа и забележителности. Моето пътуване все още
не е приключило. То продължава – с благодарност и сила.