Моите прабаба и прадядо са били бежанци, а каузата на организацията е много близка до мен и арменския ми произход. Страхуваме се от бежанците, защото не ги познаваме.
Създадена е негативна представа за тях, свързана с митове и легенди, а аз искам да променя тези нагласи. Създадените стереотипи преобладават и не ни позволяват да се вникне в същността им. При всеки човек има моменти, които преобръщат живота му. Когато навърших 16 години, два дни след рожденият ми ден бях диагностицирана с левкемия. Това се случи в далечната 1994 година и моят случай беше един от първите за който се събраха средства за лечение в чужбина. Заминах за Израел и оздравях, благодарение на разликата между здравните системи, отношението и волята на всички, които се погрижиха за мен. Този опит ме научи, че нито един човек не трябва да се оставя сам в борбата си да живее. Разбрах, какво означава силата на общността, когато различни хора се обединяват, за да помогнат.
Убедена съм, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. На арменски има едно пожелание „Да ти е добра нощта“ и в отговор се казва „Да посрещнеш светлината“. И бих добавила „Да вярваш, че всичко е възможно“.