Афганистан е държава, която хиляди хора напускат поради конфликтите, войните и липсата на стабилност. За периода 01.01.1993 – 31.07.2023 г., България е приела 46 695 афганистанци бежанци. От тях 1168 са непридружените малолетни и непълнолетни лица, деца бежанци. Те търсят спасение, като преминават по нелегални и опасни пътища, преведени от трафиканти и контрабандисти. Пътуването е опасно и отнема продължително време, съпътствано от рискове за живота, насилие, злоупотреби и незаконни дейности.
Разположение
Афганистан е разположена в Централна Азия и в превод от персийски буквално означава „земя на афганците“. Простира се на площ 647 500 km², тя е десетата по големина държава в Азия и четиридесета в света. Големите градове са столицата Кабул, Газни, Пешавар и Кандахар. Голяма част от територията е планинска, без излаз към море. Граничи с Иран на югозапад, Пакистан на югоизток, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север, има и малка обща граница с Китай на североизток. На североизток се намира връх Ношак, най-високата точка 7492 м, разположеният на границата с Пакистан. През Пакистан и Иран минава пътят на бежанците и много от тях го определят за най-трудния и изморителен маршрут, изпълнен с много рискове и трудности при преминаването му. На юг и югозапад са разположени планински вериги, много от които с височина над 4 хиляди метра, които покриват по-голямата част от страната. Югозападните, западните и северните окрайнини на страната са равнинни. Географската позиция на Афганистан го прави стратегически важна държава, която се превръща в гореща точка за различни интереси и влияния през историята си. Счита се за част от Ислямския свят и Широкия Близък изток.
История
В исторически план името Афганистан се използва за обозначаване на пущуните, най-голямата етническа група в страната. Понятието “афганци” е преминало през различни етапи и еволюции. Терминът става по-широк и започва да се свързва с областта като цяло и с обединяваща национална идентичност. Това се дължи на историческите и културни взаимодействия в региона, както и на развитието на различни държавни образувания в това пространство. Днес терминът “афганци” се използва, за да се отнася до населението и идентичността на държавата Афганистан. Въпреки съществуването си от хилядолетия, в исторически план държавата се формира през 1709 г. с възхода на пущуните и династията на Хотаки, управлявана от Ахмед Шах Хотаки. Управлява я е продължение на няколко години и поставя началото на периода, който бележи възхода на страната. Въпреки че династията има кратък жизнен цикъл (около 10 години), тя оказва влияние върху историческата траектория и подготвя пътя за следващите династии и събития. Следващата династия Дураниди управлява страната с идването на власт на Ахмад-шах Дурани през 1747 г. След династията Дурани, историята продължава с няколко различни фази на власт, конфликти и преходи. В края на 19 век страната се превръща във военна зона между британската и руската империя. След подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., Съединените щати и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан. Между 1979 и 1989 г. страната е конфликтна зона, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци. През 1990-те години избухва гражданска война, която бележи началото на голяма бежанска вълна, която принуждава много афганистанци, голяма част от тях деца да напуснат страната и поемат на запад.
През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност (ISAF) с цел поддържане на сигурността в Афганистан.
Население
В страната има около 20 различни езикови групи, като най-многобройна е тази на пущуните, следвана от таджики, хазарейци, узбеки, аймаки, туркмени, белуджи и други. Дари и Пущу са официалните езици в Афганистан и двата езика са индоевропейски от семейството на иранските езици, а персийският е майчиният език на много афганистански етноси и се използва като средство за комуникация между различните етноси. Нивото на грамотност е ниско, и особено образованието на жените и момичетата е изправено пред сериозни предизвикателства. Афганистан е и една от най-изостаналите, бедни страни в света.
Проникването на ислям в Афганистан и създаването на мюсюлманска идентичност оказват влияние върху нормите и традициите. Макар ислямът да бъде важен фактор, някои древни традиции и религиозни обичаи са оцелели през вековете и продължават да бъдат част от съвременния живот. Традиционните роли на половете са дълбоко вкоренени в културните и социалните норми на обществото. Тези роли определят очакванията и отговорностите на мъжете и жените в семейството, обществото и работната среда. Мъжете често се оценяват на базата на тяхната способност да осигуряват финансови ресурси за семейството. Те носят отговорността за прехраната на домакинството и от тях зависи жизненият статус. Жените носят отговорността за дома, грижата за децата, приготвянето на храна. Те са носителки на традициите, културните стойности и обичаите. Те се грижат за предаването на тези ценности на следващите поколения.
Бежанците често запазват своите традиции и културни обичаи, за да запазят своята идентичност и връзка с родната им страна. Напуснали своята родина, афганистанците са носители на своята традиции и култура – храна, музика, танци, занаяти и шевици. Взаимното уважение и приемане са ключови за успешната интеграция на бежанците и за създаването на общества, които са отворени и съчувствени към разнообразието. “Единни в многообразието” е принцип, който подчертава важността на съжителството и взаимното уважение между хората от различни култури, религии, етнически произходи и идентичности. Насърчава идеята, че въпреки различията ни, можем да съжителстваме и се подкрепяме един друг.
