Живот по време на карантина

Публикувано от Dessi на Вт., 05/07/2020 - 18:53

Кризата с Covid-19 изправи мнозина от нас пред огромни предизвикателства и трудности, като остави много въпроси без отговор. Никой не знае дали сме в началото или в средата на кризата и дали скоро ще успеем да се върнем към ежедневието си. Тази неяснота за бъдещето плаши всички ни, още повече когато става въпрос за по-уязвимите членове на нашето общество, като хората търсещи и получили международна закрила, които живеят на територията на страната. Всеки ден в нашия офис идват хора от тази общност с молба за подкрепа по време на извънредното положение. Част от тях разказват, как кризата им е повлияла и как животът им се е променил.

Днес, споделяме с Вас историята на една жена получила международна закрила, която се обърна към нас за помощ. Салема* е майка на тригодишно момиченце, завършила е магистратура в родната си страна, владее английски, френски, арабски и начално ниво на български език. Моментът, в който е разбрала за въвеждането на извънредно положение в България, заради COVID-19, е съвпаднал с получаването на имейл от детската градина на детето ѝ, в който я информират относо отпадането на детските занятия: „По това време бях на работа и чух колеги да говорят за ситуацията - не разбрах всичко от разговора им, но знаех, че става нещо необичайно. През първия месец на новата ситуация си мислех, че всичко ще премине бързо и не се притеснявах особено много. Преди извънредното положение животът ми вървеше нормално - водех три годишното си дъщеря в детската градина, след това отивах на работа. Изведнъж всичко се промени - нямаше на кого да оставя детето си, започнах работа от вкъщи - приемах обаждания от клиенти, през това време детето често плаче, скача или се опитва да пипа компютъра“. – разказва младата жена.
Следващата лоша новина не се бави и след едва две седмици Салема получава предизвестие от работодателя си за прекратяване на трудовите взаимоотношения: „Внезапно останах без никакви доходи, а заради ситуацията не мога да оставя детето си и да тръгна да си търся работа. Това ни се отрази изключителни зле, защото се наложи да сменим жилището си с по-евтино и едновременно с това, заедно с дъщеря ми, да обикалям до Бюрото по труда, до НОИ и още много различни институции, поради оставането ми без работа. Но това, което най-много ме ужаси, беше фактът, че с детето ми сме изправени пред реалната заплаха от изпадане в крайна бедност.“ – споделя Салема и едва сдържа сълзите си.
Салема усилено си търси нова работа, но в същото време се свързва и със "Съвет на жените бежанки в България", като моли за подкрепа, съвет, ориентация в новата ситуация: „Единственото ми любимо същество е прекалено мъничко, за да разбере какво става, но поне знае, че аз съм до нея и това е най-важното. През цялото време ѝ обяснявам, че и днес има вирус навън и не можем да ходим на детска градина. След време тя започна малко по малко да разбира и да не пита толкова често.“
От СЖББ подкрепяме младата дама, като ежеседмично ѝ предоставяме хранителни продукти и ѝ съдействаме в търсенето на нова работа. А Салема споделя, че мечтае кризата да свърши скоро и тя пак да има работа, а дъщеричката ѝ да може да ходи на детска градина и да вижда приятелите си: „Не виждам бъдещето много тъмно, но също не съм и особено голям оптимист“.
Ние вярваме, че Салема скоро ще има работа и двете с дъщеря ѝ пак ще могат да водят нормален и спокоен живот!

*Поради съображения за сигурност името е променено.