Авариен изход от парка

Публикувано от admin на Ср., 07/17/2019 - 20:44

Карим, на 33 години, съпругата му Джава, и техните невръстни синове Хади и Хамди, са настанени един от регистрационно-приемателните центрове към ДАБ в гр. София.

Гражданската война в Сирия, продължаваща вече повече от шест години, е променила техния живот по необратим начин. Карим и Джава разказват историята на един миг, след който вече нищо не е същото. Всичко започва с обикновен ден в парка, синовете им играят навън, когато двама въоръжени мъже се появяват с викове и започват да стрелят напосоки по хората наоколо. Карим и Джава грабват децата си и бягат към най-близкото кафене, където съвсем до скоро са обичали да посещават. „Искахме просто да намерим безопасно място, да купим на момчетата по един дюнер, да ги успокоим, но в този момент същите двама мъже нахлуха и в кафенето…“

След като прекарва няколко месеца в бежански лагер в Турция, семейство Анан прекосява турско-българската граница в търсене на по-добри шансове за съществуване. По време на дългото пътуване от Сирия и до момента, когато вече са достигнали България, Карим се е разболял тежко. Семейството среща и това предизвикателство, след къщите, останали в руини, унищожени от бомбардировките, и крайниците от човешки тела наоколо. Карим прекарва в болница 32 дни, докато Джава и децата са съвсем сами в бежанския център, справяйки се с ежедневните трудности и препятствия без неговата помощ.

За да стигне до лечебно заведение, Карим е придружен от един от социалните медиатори на СЖББ, който го посещава регулярно по време на престоя му там. За Джава и децата са осигурени превод и социални грижи ежедневно, за да могат да се справят сами. Карим е подпомогнат и от фонда за уязвими лица, осигурени са му медикаменти.

Той е излекуван успешно и се събира отново с Джава и момчетата им. В последствие, семейството получава бежански статут от ДАБ, и за разлика от много други, които бягат към Западна Европа, остава тук и към момента живее на външен адрес в София, като все още се ползва от социалните програми на СЖББ.

„Най-сетне успяхме да си отдъхнем, когато ни приеха в България. С времето отново започнахме да усещаме едно забравено чувство – чувството за сигурност.“, разказва ни Джава.