Нашата история

Всичко започва през 2002 г., когато Българският червен кръст стартира тридневен курс по социална ориентация, насочен към бежанци. Около 20 от лицата, с които организацията работи, посещават курса, за да обменят идеи и опит. Една от тях е Линда Ауанис от Ирак – настоящ председател на Сдружение „Съвет на жените бежанки в България“.  Към онзи момент тя е доброволец към Сдружение "Каритас  София" и външен сътрудник към БЧК - два пъти седмично извършва преводи от арабски на български език. „Представител на ВКБООН ни посъветва в рамките на курса да помислим кое е важното за нас, бежанците, какво искаме, как си представяме развитието си в страната  – нашето и на тези, които ще дойдат след нас. Тогава повечето от нас не знаехме дори за съществуването на новоприетия същата година Закон за убежището и бежанците.“

Именно Линда е човекът, на когото принадлежи идеята за създаване на бъдещото сдружение. Мъжете в групата на курса се отнасят скептично към предложението, но жените приемат присърце  възможността да реализират своята инициатива. БЧК и ВКБООН посрещат предложението с ентусиазъм и желание за подкрепа. Адвокат от Българския Хелзинкски комитет съдейства с легалните аспекти по регистрацията. Първият офис е осигурен от БЧК, а финансирането за стартиране на "Съвета на жените бежанки в България" идва от ВКБООН.

В крайна сметка, сдружението е учредено през 2003 г. от общо девет жени от Ирак, Иран и Афганистан, и бива прието с любопитство, но събужда и много въпроси. Линда споделя, че водеща за нея е била  както промяната в представите на българското общество за жената-бежанка, така и промяната в мъжете-бежанци за ролята и мястото на жената в обществото. Линда търси истината по средата, стреми се да изгради мост между ценности и култури, да открие баланса и компромиса, пресечните точки, чрез които да бъдат преодолени взаимните предразсъдъци.

Но за да се стигне успешно до жената в едно по-традиционно и консервативно семейство, трябва на първо място да бъде спечелено доверието на главата на семейството – нейния съпруг или баща. Точно затова първите бенефициенти на услугите на СЖББ – консултации, директна работа, социална медиация, са мъже. С времето те се уверяват в редицата ползи за личността и общността от съществуването на подобен тип организация, а Линда и нейните колежки основателки успяват да извоюват запазването на името на организацията, без то да плаши с прекомерен феминизъм.

Всеки вторник и четвъртък представителите на СЖББ посещават единствения към онзи момент регистрационно-приемателен център, който се намира в ж.к. Овча купел, за да работят с хората на терен. За екипа на СЖББ е от изключителна важност да бъде в близост до бенефициентите си, да ги познава, за да разбира по-добре техните проблеми и нужди.

От 2004 г., по идея на една от бежанките в състава на СЖББ, стартира и предоставянето на хуманитарна помощ – една от услугите, застъпени от сдружението и до днес. Основният фактор при изграждането на програмата за хуманитарна помощ е свързан с разбирането на дарителите, тяхната отзивчивост и емпатия. С времето все по-голяма популярност и смисъл набират и корпоративните дарения, които съставляват основна част от хуманитарната ни програма към момента.