Нашата история

Всичко започва през 2002 г., когато Българският червен кръст стартира тридневен курс по социална ориентация, насочен към бежанци и мигранти. Около 20 от лицата, с които организацията работи, посещават курса, за да обменят идеи и опит. Една от тях е Линда Ауанис от Ирак – настоящ председател на Сдружение „Съвет на жените бежанки в България“, която към онзи момент се занимава с ресторантьорство и търговия на територията на София, доброволец е към Каритас  България и два пъти седмично извършва преводи от арабски на български език за БЧК като външен сътрудник. „Представител на ВКБООН ни посъветва в рамките на курса да помислим кое е важното за нас, бежанците, какво искаме, как си представяме развитието си в страната  – нашето и на тези, които ще дойдат след нас. Тогава повечето от нас не знаехме дори за съществуването на новоприетия същата година Закон за убежището и бежанците.“

Именно Линда е човекът, на когото принадлежи идеята за създаване на бъдещото сдружение. Мъжете в групата на курса се отнасят скептично към предложението, но дамската част на групата приема присърце поне да опитат да реализират своята инициатива. БЧК и ВКБООН посрещат предложението с ентусиазъм и желание за подкрепа. Адвокат от Българския Хелзинкски комитет съдейства с легалните аспекти по регистрацията. Помощ оказва и вече създадена идентична организация на територията на Румъния. Първият офис е осигурен от БЧК, а финансирането за стартиране на Съвета на жените бежанки в България идва от ВКБООН. В самото начало на дейността си, организацията все още няма пряк достъп до Държавната агенция за бежанците към МВР.

В крайна сметка, сдружението е учредено от общо девет жени от Ирак, Иран и Афганистан, и бива прието с любопитство, събужда много въпроси. Линда разказва, че за българите е странно как така жена, дошла от Ирак, е работила както тук, така и в страната си на произход, а в момента създава своя собствена неправителствена организация. В представите им арабската жена е майка и домакиня, смирена и тиха е, стои у дома. От отсрещната страна пък стоят стереотипите вътре в бежанската общност, опасенията от влиянието на Запада, от навлизащата роля на феминизма в живота им. „Добре, че мъжете ни ни пуснаха да дойдем.“, споделят помежду си както основателките на СЖББ, така и първите жени бенефициенти. Линда търси истината по средата, стреми се да изгради мост между ценности и култури, да открие баланса и компромиса, пресечните точки, чрез които да бъдат преодолени взаимните предразсъдъци.

Но за да се стигне успешно до жената в едно по-традиционно и консервативно семейство, трябва на първо място да бъде спечелено доверието на главата на семейството – нейния съпруг или баща. Точно затова първите бенефициенти на услугите на СЖБББ – консултации, директна работа, социална медиация, са мъже. С времето те се уверяват в редицата ползи за личността и общността от съществуването на подобен тип организация, а Линда и нейните колежки основателки успяват да извоюват запазването на името на организацията, без то да плаши с прекомерен феминизъм.

Всеки вторник и четвъртък представителите на СЖББ посещават на терен единствения към онзи момент регистрационно-приемателен център, който се намира в ЖК Овча купел, за да работят с хората на терен. В зданието има отделено за неправителствени организации помещение. За екипа на СЖББ е от изключителна важност да бъде в близост до бенефициентите си, да ги познава, за да разбира по-добре техните проблеми и нужди.

От този период датира и организирането на ежегодни посещения на културни забележителности в страната, в които се включват около 40-45 жени бежанки. Неколкодневните екскурзии са съчетани  с обучения на различни теми, като например възпитание на деца, отношения в семейството, домашно насилие. Майките на по-младите момичета, които участват, също са поканени, за да могат и сами да се уверят в ползите от дискутиране на посочените теми и да се включат градивно в диалога. За тях ключово значение има фактът, че имат възможността да обсъдят посочените проблеми с човек, който познава от първа ръка техния бит, култура и разбирания.

Невинаги обаче изследването на теми като насилието се оказва толкова безпрепятствено. Линда си спомня за провеждане на проучване на насилието в страните по произход, осъществено съвместно с ДАБ и БЧК. Обсъждат се деликатни въпроси, свързани с агресията в дома, при трафикантска услуга, или след пристигането в България. Съпрузите се отнасят с подозрение към интервюирането на жените си, опитват се да разберат какво се говори при закрити врати и дали по някакъв начин не се злепоставя семейството им. За да се избегне съпротивата и негативната реакция от тяхна страна, те също са поканени за участие, като темата за домашното насилие не се повдига при техните интервюта. Проучването дава успешни резултати и задълбочен поглед върху ситуацията с насилието върху жени – оказва се, че икономическото, психическо и физическо насилие взима значителен превес над случаите на сексуално насилие например. Предприемат се адекватни мерки за психологическа помощ на пострадалите и за превенция на последващи случаи.

Разбира се, директната работа с бежанци и търсещи закрила не се свързва само с конфликти, борба и негативни моменти. Линда си спомня с умиление за едно от първите посрещания на Ифтар в БЧК. Това е последният ден от байрама, когато традиционно се организира вечеря. В подготовката участват цели семейства, задълженията са разпределени между всички, включват се не само жените, но и мъжете и децата, общността се сплотява с празнично чувство и радост.

За жените е важно да знаят, че вече има човек, при когото могат да дойдат, за да споделят своите грижи и въпроси, дори случките от ежедневието си. В арабските страни те винаги намират такъв човек в лицето на свои близки, роднини, или съседи, там е водеща ролята на семейството, на общността, докато в новата страна те често чувстват изолация. Близостта с Линда и останалите представители на СЖББ се оказва много важна и за тийнейджърите. Техният начин на живот и възможностите за развитието им се намират по средата между две култури, имат нужда от посредник, от доверено лице, което да съдейства в комуникацията с родителите им, да им обясни за мястото в социалната среда, за което децата им се борят, и за нуждата на тези деца да се гласува повече доверие и да се дава повече лична свобода. Особено при момичетата, този конфликт винаги стои на дневен ред. „Кога ще ходим пак при леля Линда, мамо?“, е въпрос, който често се задава в бежанските семейства.

От 2004 г., по идея на една от бежанките в състава на СЖББ, стартира и предоставянето на хуманитарна помощ – една от услугите, застъпени от сдружението и до днес. Първият спомен на Линда, свързан с тази дейност, е наистина сантиментален. При свое посещение в РПЦ „Овча купел“ тя забелязва, че няколко жени от Сирия ходят на пръсти. Дори се шегува добронамерено с тях дали това е специфична балетна походка. Истината се оказва далеч по-тъжна от това. Бягайки през границата с напълно изтъркани обувки, жените нараняват стъпалата си до такава степен, че им е почти невъзможно да вървят. Трогната от съдбата им, Линда разказва за случая на първата дарителка, която проявява интерес с какво може да бъде полезна, и нужните медикаменти за подобряване на състоянието им са налице още същия следобед. Всъщност основният фактор при изграждането на програмата за хуманитарна помощ е именно разбирането на дарителите, тяхната отзивчивост и емпатия, без които нищо от това не би било възможно.

В пика на бежанската криза, през 2013 г., когато броят на бежанците, пристигащи годишно достига до 10 000 души в сравнение с дотогавашните цифри, които варират около 1000. Едва тогава значението на вече добре развитата  през последното десетилетие хуманитарна помощ се разгръща в своята пълна степен. С времето все по-голяма популярност и смисъл набират и корпоративните дарения, които съставляват основна част от хуманитарната ни програма към момента.

През 2014 г. с оглед разрастването на проектната дейност на организацията и на нейните нуджи и възможности към екипа се присъединяват и експерти по фондонабиране, застъпничество и координация на проекти, какъвто е настоящият ѝ заместник-председател Радостина Белчева.

През 2018 г., Съветът посреща своя петнадесети юбилей, удовлетворен от добре свършената експертна работа, както и от постоянното разрастване на обхвата на организацията и ръста в ефекта на нейната полезна дейност. Само за последната година, СЖББ успя да подпомогне и да подобри живота на 1085 търсещи закрила и 722 бежанци в нелекия за тях процес на адаптация и интеграция в българското общество.