Превратностите в живота на едно семейство бежанци от Афганистан

Публикувано от Dessi на Вт., 10/01/2020 - 11:27

Пътуването през целия живот, осеяно с възходи и падения, води до дългосрочни последствия за техните деца

Четиригодишната Джамила* трябва да се справя с редица проблеми в краткия си живот. Родена в България, с родители със статут на бежанец, които идват от Афганистан, тя вече се е сблъсквала с множество трудности, травматизиращи дори за възрастен. 

Когато 45-годишният ѝ баща Ахмад* и 33-годишната ѝ майка Сорая* пристигат в България, бягат от бедността и насилието в Афганистан в търсене на по-светло бъдеще за семейството. Ахмад живее в България от 2010 г. Съпругата му Сорая пристига три години по-късно. Раждат се дъщерите им Амира* и Джамила. Ахмад си намира добре платена работа и научава български език, като така се приближава към финала на пътуването си в търсене на закрила. 

Нещата обаче не вървят съвсем гладко. 

Ахмад и Сорая се разделят през 2015 г. и Сорая отглежда на практика сама двете момичета. Двойката се събира няколко години по-късно, но Сорая споделя за нарастващо насилие от страна на съпруга си.

Тя разбира също, че дъщеря им Джамила се събужда и заспива безгласна, неспособна да се изрази с думи. 

Неотдавна малката й дъщеря развива тежка ушна инфекция. Преследвана от оглушителна тишина и насред всички трудности с уреждането на статута на пребиваване и приспособяването към живот без подкрепа от страна на съпруга си, майката търси помощ. Тя следва съвета на Каритас, една от водещите хуманитарни организации, работещи в областта на интеграцията и заселването на бежанци, и се свързва със Съвета на жените бежанки в България (СЖББ). Сдружението подпомага бежанци и лица, търсещи закрила, в процеса на тяхната интеграция в страната. 

СЖББ придружава майката с двете й деца за медицински преглед. Лекарският екип обръща внимание на майката, че по-голямото дете показва симптоми на синдрома на Даун и го насочва за допълнителна диагноза. За тази цел обаче, следвайки дълбоко вкоренената си вяра, Сорая се нуждае от одобрението на съпруга си.

"Мъжете могат да правят каквото си поискат, а жените нямат никакви права. Жената не може да работи без съгласието на мъжа, дори и да иска. Жената не може да направи нищо без неговото съгласие", обяснява Сорая. 

Социалните работници в СЖББ разясняват, че поставянето на правилна диагноза ще даде възможност за финансова подкрепа и ще задейства механизмите на социалните услуги, включително консултации с психолог и логопед за Джамила. В рамките на последващи посещения става ясно, че младата майка се бори да се справи с двете деца и се нуждае от продължаваща подкрепа.

"В такова състояние на пълна безпомощност, стрес и напрежение е почти невъзможно да се планира бъдеща интервенция. Опитваме се да планираме как да се справим с препятствията, едно по едно", казва Бойко.

Пандемията от COVID-19 води до допълнителна уязвимост.  Чрез Бойко Ценков, социален работник в СЖББ, Сорая търси подслон в кризисния център „Света Петка“, управляван от фондация „Асоциация Анимус“, който предлага закрила и медицински услуги. Това решение обаче също не трае дълго: езиковите бариери, неправилното общуване и оплакванията от съседите поради шума, който вдигат децата, прави оставането на Сорая в центъра невъзможно.

"За съжаление, поради малкия брой кризисни центрове и недостатъчните услуги за пострадали от домашно насилие липсва достатъчен капацитет за работа с деца със специфични потребности, особено по време на настоящата пандемия", допълва Бойко. 

"Динамиката в отношенията при семейства с домашно насилие често води до психологически проблеми за децата. Интеграцията на бежанци е сложен процес и изисква постоянни и продължаващи усилия, всеотдайност и силен мултидисциплинарен подход", пояснява Линда Ауанис, председател на СЖББ.

Засега СЖББ остава единственият източник на надеждна и регулярна подкрепа. 

*Имената са променени, за да бъде запазена анонимността на лицата.

Историята може да видите и на сайта на УНИЦЕФ България: тук