Нощ се спусна над Кабул

Публикувано от Dessi на Пет., 08/20/2021 - 12:46

Нощ се спусна над Кабул. И то каква... Тъмна, непрогледна нощ. Поглеждаш към небето, а там облаци крият всички звезди - една не блещука. Как да има човек надежда, че утре ще дойде нов ден?
Много от нас не са преживявали сътресенията, през които преминават хората от Близкия изток, и е трудно да си представим перипетиите им. Ние от СЖББ можем да ви разкажем хиляди лични истории, които да сложат лица и имена на онези, които търсят по-добър живот за себе си и семействата си. Но истината е, че докато човек сам не се постави на мястото на другиго, няма да може да разбере тези тежки човешки съдби. 
Сигурно е достигнало до вас видеото с четирите млади афганистанки, които смело са излезли на протест, тъй като искат да продължат да учат и работят. Техният протест е с цената на живота им, защото докато у нас всеки има правото да изказва воля и мнение, там не е така. Но се борят! Ние - като представители на западно общество, сме длъжни и готови да помогнем на всеки с подобен дух!
Иска ни се да ви разкажем все пак някоя лична история, макар и накратко. Като тази на Самира*, например, която е била учителка по математика в Кабул. Тъй като е боец за правата на жените, животът ѝ е заплашван многократно. Успява да избяга и се озовава в бежански лагер в България. Желанието ѝ да бъде полезна на общността я подтиква да направи училище, и да започне да провежда часове по общообразователни предмети в лагера. Борбата ѝ за правата на жените и достъпа на всички до образование не спира до там. До ден днешен преподава математика, физика и персийски език на деца и юноши от бежанската общност, а успява да привлече и учители по български език и други предмети. Междувременно помага на всички нуждаещи се за решаването на социални и правни проблеми, като ги придружава до съответните организации и институции. 
Самира* не е единствена по рода си. Като нея има още много, които са загърбили всичко, за да започнат отначало, а стъпвайки на краката си, да помагат на другите. Всеки бежанец оставя живота си в родината си, принуден от обстоятелствата и заплахата за живота и сигурността му. Всеки човек е една малка Вселена. Всеки човек трябва да има равни права, да живее спокоен и достоен живот. 
Нощ се спусна над Кабул... Но светлината на Луната не може да бъде скрита, за хора като Самира*. Докато тя свети, има надежда.


*Името е променено с цел запазване на анонимността.