Институции се обединяват зад превенцията на трафика на хора от и в България

Публикувано от admin на Ср., 03/20/2019 - 20:34

Поради редица икономически, политически и социални фактори, бежанците и мигрантите неотлъчно попадат сред групите, при които се отчита висок риск да станат жертви на трафик на хора и трудова експлоатация. Каква е ситуацията у нас към настоящия момент и какви са предвидените мерки за превенция и санкции във връзка с извършването на този тип престъпления? Някои от отговорите на тези въпроси научаваме от доклада на тема „Трафикът на хора и икономическите сектори, засегнати от веригата на търсене и предлагане на продукти и услуги, получени чрез експлоатация на жертвите“, изготвен в рамките на инициативата „Сътрудничество между структурите за борба с трафика на хора и засегнатите икономически сектори за противодействие на веригите за трафик“ с финансовата подкрепа на фонд „Вътрешна сигурност  - Полиция“ на ЕС. Документът засяга мерки, процеси и случаи на територията на Румъния, България, Гърция, Германия и Италия, според сведения събрани от сдружение „Pro Refugiu“ (Румъния), в партньорство с Центъра за изследване на демокрацията (България), Центъра за европейско конституционно право (Гърция), Италианската коалиция за граждански свободи и права и Международната младежка асоциация, Вюртемберг (Германия). Нека видим каква е ситуацията у нас според представените в него данни.

България винаги е попадала сред страните, които са преди всички източник на жертви на трафик.  Според Националната комисия за борба с трафика на хора, сред рисковите сектори в Западна и Централна Европа, в които са наети местни жертви на трудова експлоатация, най-често са строителството, селското стопанство, хотелският бизнес, домашната помощ и изобщо секторът на услугите в генерален план. Традиционно, пострадалите дават предварително съгласие за типа извършвана дейност, но не са наясно с условията на труд, които ги очакват.

Препоръките на Агенцията по заетостта във връзка с превенция на подобен род казуси са насочени на първо място към дейността на агенциите за наемане на персонал като базово звено, през което обикновено се осъществява контактът между пострадалия и трафикантите.  Идентични са заключенията и препоръките и от страна на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Като превантивни мерки, Агенцията насочва към информиране на кандидатите относно необходимостта да имат трудов договор и разрешително за упражняване на труд, както и предупреждения срещу приемането на оферти за работа от нелицензирани агенции; обявяване на агенциите по набиране на персонал, които имат нужния лиценз за предлагане на работа зад граница; апели към фирмите за прилагане на политика на нулева толерантност към незаконното наемане на хора. Тясна взаимовръзка с частния сектор и насърчаване на бизнес етиката са застъпени и в последния доклад GRETA за България. [1]

Специфичните методи на действие на трафикантите с участието на местния бизнес са трудни за очертаване. Като рискови фактори, способстващи извършването на престъплението, Българската криминологична организация сочи лошите условия на труд у нас, липсата на постоянна заетост, недостатъчната в някои аспекти регулация на трудовите взаимоотношения. Сравнително дребни играчи, развиващи дейност както в отправната държава, така и в държавата на трудовата дестинация, често са свързани с веригите за трафик.

Не е за подценяване ролята на агенциите за набиране на персонал, които съдействат със закупуване на билет и улесняват заминаването, но рядко се занимават пряко с фалшива трудова документация, и по този начин връзката им с веригата за трафик е по-трудно проследима. Честа практика на трафик е и командироването на работници, наети през български компании, за нелегален труд в страни членки на ЕС.

Що се отнася до нелегалните мигранти, сведенията са трудни за потвърждаване с безспорна точност, и затова – неофициални, и обхващат нерегламентирана заетост в екзотични ресторанти за бързо хранене, шиша барове, бизнеси, стопанисвани от китайски предприемачи, и дори към таксиметрови компании. Както при българи, така и при мигранти, основните фактори, отличаващи легалната заетост от експлоатацията, касаят продължителността на работното време, размерите на възнаграждението, както и характеристиката на извършваните задължения.

За периода между 2015  г. и 2017 г. установеният брой на жертви на трудова експлоатация на територията на страната е нараснал от 26 до 67, преимуществено мъже. Това гласят данните на Националната комисия за борба с трафика на хора. Ежегодно тази комисия разглежда и извършва проверки по средно около 100 подадени сигнала за потенциални случаи на трафик на хора. Конкретика по отношение на наказателни производства, в които са намесени местни фирми или корпоративни структури, опериращи на територията на България, обаче, липсва в цитирания доклад.

Българското законодателство предвижда редица гаранции срещу формите на трудова експлоатация – от конституционна забрана на принудителния труд до конкретни мерки, заложени в Кодекса на труда. У нас наказателна отговорност за юридическите лица не се предвижда, затова основното направление в търсенето на отговорност от тях за използването на услуги, предоставени от жертви на трафик на хора, са предвидените в Закона за административните нарушения и наказания - имуществени санкции, които могат да достигнат до 1 000 000 лева. Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност предвижда мерки конкретно за случаи свързани с граждани на ЕС и трети страни, които се отнасят както за лицата, които работят без съответните разрешителни, така, в още по-висока степен, за техните работодатели. Спрямо работодател, който наема незаконно пребиващи мигранти, санкцията е в размер на от 3000 до 30 000 лева с възможност за удвояване при установяване на повторно нарушение.  За сравнение, санкцията спрямо агенциите за набиране на персонал при предлагане на временна работа в нарушение на закона, възлиза едва на 1000 до 2500 лева при първо нарушение.

 

За повече информация, вижте подробния доклад, съдържащ сведения и за Румъния, Гърция, Германия и Италия: https://csd.bg/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2019_04/NET-COMBAT-CHAIN_Study_Report_BG.pdf.

 

[1] GRETA(2015)32 Доклад относно прилагането от България на Конвенцията за борба срещу трафика на хора на Съвета на Европа